Олимпийските спортове не са особено ангажирани с екологичните проблеми

Ако въобще го правят, казват учените от Бизнес училището при Университета в Екситър и неговия институт за глобални системи. И това се отнася почти за всички 32 международни олимпийски федерации, които представят 47 спорта. Данните, публикувани в сайта exeter.ac.uk, включват информация и от текущата олимпиада в Токио.

Проучването показа, че само четири от федерациите имат някакъв стратегически план за екологична устойчивост. На първо място е Световната федерация по ветроходство (World Sailing) – един спорт, много тясно свързан с околната среда. Федерацията е участвала в редица екологични инициативи и събития. Ветроходците имат и стратегия с  ясно поставени цели, свързани с устойчивостта на околната среда, както и система за отчетност, която да гарантира прилагането на тази стратегия. 

Подобна дейност развива и Федерацията по лека атлетика (World Athletics), която също изисква отчетност, свързана с грижата за околната среда. Другите две федерации в самотната четворка са Световната федерация по гребане (World Rowing) и FIFA, макар че стратегиите им не изискват от дъщерните им структури да се занимават с екологични дейности. 

Проучването обаче не откри никакви данни за „екологичен” напредък в дейността на 17 международни федерации, включително и такива, за спортове с висок профил като тенис и плуване.

Като цяло, проучването подчертава основните недостатъци в олимпийското движение по отношение на грижите за природата и това са неразбиране към екологичните практики и липса на отчетност. Учените смятат, че това се дължи на децентрализираната структура на управление на олимпийското движение, която наред с предимствата си, не предвижда отчегност от страна на международните федерации и националните олимпийски комитети по отношение на екологичните проблеми. 

Предишни проучвания също са стигали до извода, че децентрализираното управление води до омаловажаване на стратегическите цели на местно ниво. Затова за учените беше важно да установят добрите практики и да анализират обществените прояви на международните олимпийски федерации. 

След прегледа на множество предишни проучвания по въпроси на международното олимпийско движение, проведени от 2010 г. насам, анализът откри само 50 статии, свързани с устойчивостта на околната среда. Темата почти отсъства и в уеб-сайтовете на МОК, както и в акаунтите на международните федерации в социалните медии. Така напр., от общо 718 295 туита, публикувани след 2010 г., само 188 засягат грижите за природата. Седем международни федерации изобщо не са публикували съдържание, свързано с въпросите за околната среда и устойчивостта, в т.ч. международните федерации по голф, тенис, хандбал, бадминтон, гимнастика, стрелба и фигурно пързаляне.

В екологичните дейности на международното олимпийско движение не са открити също така реакции към важни световни инициативи и документи по отношение на околната среда като Парижкото споразумение от 2015 г. и Целите на ООН за устойчиво развитие. В това отношение отново активност проявяват Международната федерация по ветроходство, този път подкрепена от федерацията по сърф, а федерацията по лека атлетика насърчава своите знаменитости да подкрепят екологични движения и проекти.

Незаинтересоваността на международното олимпийско движение от въпросите за опазването на планетата и смекчаването на последствията от климатичните промени меко казано буди недоумение, казват авторите на проучването. Според тях „изменението на климата създава множество рискове за спортния сектор, дори е от жизненоважно значение за съществуването му”.

Проучването горещо препоръчва на олимпийското движение да направи сериозна оценка на тази връзка, а МОК да създаде задължителна годишна система за отчетност по отношение на екологичните дейности на подразделенията си. МОК трябва също така да създаде платформа за "обучение, подкрепа и ускоряване на напредъка" по отношение действията, насочени към устойчивостта на околната среда. Учените смятат, че както международните федерации, така и националните олимпийски комитети трябва да имат възможност да споделят ресурсите си и да обменят добри практики, свързани с финансиране, обществени поръчки и партньорства, насочени към екологични проекти.