Спасете пчелите, спасете света

Спасете пчелите, спасете света Снимка: pixabay.com

Това е призивът на директора на лабораторията Texas A&M Honey Bee Lab към Тексаския университет по земеделие и науки за живота

Джулиана Рангел, която е професор по пчеларство в катедрата по ентомология, обяснява въздействието на полинаторите с една дума - глобално. Насекомите и птиците, които опрашват растенията, изпълняват голямата цел да осигурят развитието на огромна част от селскостопанските и дивите растения, които са основата на храненето ни.

Пручването на проф. Рангел сочи, че около 75% от растенията разчитат за опрашването си на полинатори. Другите 25% са резултат на природни сили като вятъра и валежите.

Опрашването осигурява на полинаторите храна по време на самия процес, а на хората - в резултат на процеса. Цветният прашец и нектарът са източник на протеини, въглехидрати, аминокиселини, липиди, минерали, витамини и други основни елементи. При храненето си полинаторите опрашват растенията, за да създадат храната, която след това консумираме. Без тяхната упорита работа много селскостопански култури, като бадеми, ябълки, цитруси и памук, нямаше да дават почти никаква реколта – поне не и в мащаб, полезен за хората. Така че мисията за прехраната на света всъщност може би лежи на гърба на малките насекоми, най-вече пчелите. 

„Медоносните пчели са може би най-забележителните полинатори само заради огромния им брой и факта, че се отглеждат лесно“, казва Рангел.

Въпреки че в Америка има хиляди местни видове пчели, медоносните доминират в процеса на опрашване при повечето култури в САЩ. Най-новото проучване за икономическата стойност на опрашването от пчелите сочи, че годишният им принос към икономиката на САЩ е около $ 16 милиарда. Оценката е направена на базата на приноса им в добива от бадеми, ябълки, праскови, ягоди, цитрусови плодове, памучни семена и други култури, като само памукът показва с 15% до 25% увеличение на добива, когато се опрашва от пчели.

Докато отглежданите в кошери пчели могат да получават допълнителна храна, дивите разчитат единствено на цъфтящите растения. Проф. Рангел предлага няколко начина да им се помогне, например засаждане на благоприятни за тях растения, по-рядко косене и по-малко използване на пестициди. За развиващите се биопроизводства в земеделието Рангел предлага междинни насаждения със смеси от местни растения, включително такива, които цъфтят целогодишно. Тя настоява специфичните растителни смеси семена да бъдат етикирани като благоприятни за полинаторите, разбира се, с научната обосновка за това. 

„Трябва да предоставите по-големи терени с насаждения, които изхранват повече полинатори и предлагат растително разнообразие, тъй като различните полени съдържат различни видове аминокиселини и протеини", казва проф. Рангел и предупреждава: „Ако пестицидите са неизбежни за насажденията ви, непременно уведомете собствениците на кошери в близост, че ще пръскате, за да защитят пчелите си, доколкото е възможно.“

Тя съветва и собствениците на жилища с градини да не ги косят често и да не бързат да унищожават плевелите. Малките цветя, които се появяват в дворовете и обикновено се смятат за плевели, всъщност предлагат добра храна за пчелите.

Проучванията на проф. Рангел разглеждат хранителната екология на медоносните пчели и хранителните нужди на пчелните колонии. Съветът ѝ към тези, които се интересуват от пчеларство, е да отделят време, за да се обучат на логистиката на тази дейност. В края на публикацията си в сайта на университета тя предлага и адрес, на който могат да се консултират начинаещи пчелари - tx.ag/Beekeeping101.

 

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: