Най-скъпата лятна олимпиада: Икономика на игрите в Токио

През 2013 г. бюджетът на игрите в Токио съставлява $ 7,3 милиарда, а през 2019 г. вече е $ 12,6 милиарда. Решението за отлагане на олимпиадата и пренасянето й за 2021 г. струва на организационния комитет $ 3,3 млрд., а според официалните данни оценката надхвърля $ 15,9 млрд. По този начин Олимпиадата в Токио стана най-скъпата в историята на летните игри, надминавайки рекорда на Лондон - 2012 ($ 14,9 млрд.).

Одиторите обаче смятат, че официалните данни са занижени. Националният одиторски съвет на Япония още през 2018 г. оценява разходите на $ 26,3 млрд. Година по-късно съветът съобщи, че властите са отпуснали допълнителни $ 9,7 млрд., които се отнасят до олимпийските разходи, но не са били включени в този параграф. Губернаторът на Токио Юрико Коике още преди пандемията заяви, че градът ще похарчи допълнително около $ 7,4 млрд. за подготовка на Игрите. Тази сума също не е била отчетена.

Съгласно оценките на анализаторите общата сума на разходите ще бъде от порядъка на $ 28 млрд.

Един от най-скъпите стадиони в света

Главната арена на Игрите е националният стадион, който струва $ 1,4 млрд. Построен е на мястото на олимпийския стадион на игрите от 1964 г.

Арената е проектирана три пъти. След предоставения от Заха Хадид футуристичен проект, който стана втори по ред, разходите за строителство се увеличиха два пъти - до $ 2 милиона, с капацитет от 80 хиляди души.

Концепцията на Хадид беше подложена на критика от страна на колегите и недоволната от увеличаването на стойността японска общественост. Поради вълната от негодувание властите се отказаха от проекта на Хадид и се обърнаха към радетеля за съхраняването на японската култура архитект Кенго Кума. Той избира бъдещата си професия още на десетгодишна възраст, след като вижда олимпийския стадион в Токио под авторството на Кендзо Танге.

В резултат  вместо арена с космически мотиви е построен 68-хиляден стадион от стомана и дърво с привични за окото форми, козирка по периметъра и без предварително планирания раздвижен плъзгащ се покрив. В момента националният стадион е в топ 10 на най-скъпите арени в света и се нарежда на второ място сред олимпийските (пред него е само лондонският „Уембли", който струва $ 1,5 млрд).

Националният стадион ще приеме церемониите по откриването и закриването на олимпиадата, а така също тук ще се проведат състезания по футбол и лека атлетика.

Общо до олимпиадата са построени осем нови съоръжения и всичките са с превишен пърноначален бюджет. Например гимнастическа зала струва $ 200 млн. вместо планираните $ 81 млн., арената за игра на бадминтон - $ 330 млн., волейболният стадион - $ 340 млн., центърът за водни спортове - $ 540 млн. Прогнозните сметки за изграждане на съоръжения са повлияли на увеличението на бюджета.

Един от важните обекти на Игрите е олимпийското село, което се състои от 21 сгради и струва $ 2 млрд. Очаквало се е, че още до края на 2020 г. проектът ще започне да се изплаща за сметка на продажбата на апартаментите. Заради отлагатено на състезанията обаче селото остана празно за една година.

Загубите от затварянето на трибуните

Притежателите на билети бяха определяни чрез теглене на лотария поради превишаване на търсенето. И на практика почти всички билети бяха продадени до края на март 2020 г., когато МОК реши да отложи игрите с една година

Но заради пандемията повечето мероприятия ще се проведат без публика. Японските фенове ще бъдат допуснати само до стадионите, разположени в префектурите Мияги, Ибараки и Шизуока, но броят им не трябва да превишава 50% от капацитета на арената, т.е. не повече от 10 хиляди души.

В резултат на това организаторите трябваше да върнат почти всички пари за 4,48 милиона продадени билети. Поради затварянето на трибуните организаторите са с недостиг около $ 800 милиона.

Последствията за японската икономика

С отчитане затварянето на границите за чуждестранни граждани, провеждането на състезания без публика и пренасянето на игрите за следващата година, общите загуби за японската икономика се оценяват от $ 6,3 милиарда до $ 23 милиарда.

В същото време затварянето на границите за чуждестранни фенове лиши икономиката от около $ 1,4 милиарда, а забраната за посещение на трибуните от японци - допълнително с  $ 1,3 милиарда.

Според експерти отмяната на Игрите би довела до по-сериозни последици - от $ 17 милиарда до $ 40 милиарда. При това в случай на отмяна застрахователите биха възстановили само около $ 3 млрд. В същото време МОК похарчи 800 милиона долара за застраховка срещу форсмажорни ситуации, а организационният комитет - $ 650 млн.

Колко беше планирал да спечели Токио

До решението за пренасянето на олимпиадата организаторите планираха да спечелят в краткосрочен план от порядъка на $ 6,7 млрд. за сметка на спонсорска подкрепа (60 местни спонсори платиха рекордните в олимпийската история $ 3,3 млрд., а след пренасянето с една година те отделиха допълнително още $ 200 млн.), от  билети ($ 850 млн.), допълнителни доходи ($ 700 млн.) и други параграфи ($ 400 млн.).

Освен това организационният комитет ще получи от МОК дял от продажбата на телевизионните права (по оценки, не по-малко от $ 800 млн), плащания на световните партньори на МОК ($ 500 млн.).

Също така се очаква превод от водещата олимпийска организация от порядъка на $ 800 млн. като дял от доходите от маркетинг и компенсация на разходите за приема на официални лица.

При това ръководителят на МОК Томас Бах заяви по-рано, че Комитетът вече е отпуснал около 1,7 милиарда долара за организирането на олимпиадата и параолимпиадата. Той не уточни дали тези средства са отишли в организационния комитет, отбелязвайки само следното: „Ние осигуряваме участието на всички национални олимпийски комитети и отбори."

В същото време организационният комитет трябваше да плати на МОК няколкостотин милиона долара като дял от приходите от местната маркетингова кампания и продажбата на билети. Във връзка със затварянето на трибуните тази сума значително ще намалее.