Как САЩ виждат инвестиционния климат в България

Ето някои от заключенията на документа.

България впечатлява чуждестранните инвеститори най-вече с ниски инвестиционни разходи, ниски корпоративни данъци и данъци върху доходите. Привлекателни са и държавните стимули за нови инвестиционни начинания. Страната предлага също така най-евтината в ЕС работна ръка. 

Едновременно с това обаче производителността на труда в България е най-ниската в ЕС, плюс риска това да се изостри предвид бързо намаляващото население. Като проблем в тази посока се отчита и ромската общност (около 10% от населението), чиито представители са предимно неквалифицирани работници, заети до голяма степен в сивата икономика. Според доклада ромите в България са дискриминирани и изолирани от социалния живот и на трудовия пазар.

Очаква се страната да приеме еврото в началото на 2024 г. Смята се, че това ще премахне валутния риск и ще намали разходите за транзакции. 

Пандемията с COVID-19 се е отразила на българската икономика не толкова силно в сравнение с много други европейски страни, като България е с най-нисък дефицит при разходите в ЕС (3%), спад в икономиката от 4,2% и очакван ръст през 2021 г. в рамките на 2,5% до 4,1%. За периода 2021 – 2026 страната ще получи € 6,2 млрд. за възстановяване, а основните му посоки са икономическо развитие в редица области, вкл. зелена енергия, дигитализация, увеличаване на износа, подпомагане на частния сектор и повишаване на жизнения стандарт.

Собствеността, бизнес структурите и инвестициите на чуждестранните граждани се регулират съгласно законодателството за местните бизнес структури и не се контролират или ограничават по някакъв друг начин. Силен ръст бележат аутсорсингът и разработването на софтуер. 

Агенцията за инвестиции в България (IBA) е държавният орган, чиято задача е да привлича инвестиции и да предоставя информация и административни услуги за оценка на риска, стимулите и възможните пречки пред потенциални чуждестранни инвеститори. 

Проблемите, които тревожат и ограничават инвестиционния интерес от чужбина, са върховенството на закона, корупцията, бюрокрацията и известна непредсказуемост в инвестиционната среда заради чести регулаторни и законодателни промени, опити за нарушаване на договорни отношения и неефективна съдебна система. Като цяло регулаторната среда в България се характеризира със сложност, липса на прозрачност и произволно или слабо прилагане, което създава условия за корупция. И докато дигитализацията я ограничи значително на ниско ниво, корупцията остава сериозен проблем по високите етажи, особено при обществени поръчки и използването на средства от ЕС. Всичко това предизвиква безпокойство у потенциалните инвеститори. 

Българското законодателство до голяма степен е синхронизирано с директивите на ЕС. На практика обаче инвеститорите редовно се оплакват от регулаторни пречки и непоследователна съдебна практика. Като цяло държавното управление на инвестиционни спорове е бавно, междуведомствената координация е лоша и често се изисква намеса на най-високо политическо ниво.

Докладът е изготвен на базата на собствени проучвания и данни от националната и европейска статистика. По отношение на проблемите с корупцията като източници са ползвани Комисията за борба с корупцията, Антикорупционният фонд и Transparency International Bulgaria. Преценките отразяват и някои актуални глобални политически настроения, приложени към българските условия може би донякъде механично.