Защо представата за „новата нормалност" вече е остаряла

Днес да се прогнози какво ще се случи след 100 часа не е лесна задача. Експертите на Kearney обясняват защо бизнесът е по-добре да свикне с постоянните промени, отколкото да чака стабилност.

Пандемията от коронавирус сложи край на много от убежденията, които използвахме, за да се успокояваме, и отправи предизвикателство към системния подход за правене на бизнес. Дори тестваният във времето модел на „планирайте, правете, снабдете, доставете“ се обърна с главата надолу. Сега е по-разумно да действаме в обратен ред: да доставяме, да снабдяваме, да правим, да планираме.

Бизнес лидерите толкова дълго възприемаха планирането като начален етап, че сега им е трудно да мислят за него като за последна стъпка. Сега то се превърна в своеобразен „отчет“ за предприети или непредприети действия. Въпреки това в свят, където една седмица понякога се усеща като седем различни вселени, планирането, поне по отношение на грандиозни сценарии и стратегии, се   превърна в загуба на време и усилия.

Ако потребителите не могат да планират почивните си дни, тогава как компаниите могат да излязат от стереотипите си и да удовлетворят все още неопределените нужди на милиони хора?

Микростратегии вместо глобални сценарии

Ръководителите на компаниите вече не са гросмайстори. Сега те по-скоро приличат на скучаещи туристи на курорт, които убиват времето, играейки шах. Първият урок, който може да се извлече от този опит: заключенията, направени на основата на последната игра, няма да помогнат много в следващата. В новия свят липсва не само „нормалност". В него няма традиционните цикли на планиране, годишни и тримесечни сравнения, а обичайните системи за измерване на ефективността са остарели. В най-добрия случай те са сменени от формулата „сега и после“.

Победата в играта сега се осигурява от серия ефективни тактически ходове, направени в отговор на промените. Правилната стратегия е вярна последователност от ходове, която ще помогне на компанията да оцелее един, два или три, максимум четири дни.

Успехът на микростратегията зависи от готовността на топ мениджмънта да се отдалечи от концепции, които вчера изглеждаха универсални. Вместо да се опитвате да спечелите пазарен дял на всяка цена, предлагайки всичко и на всеки, може би е по-добре да се концентрирате върху индивидуална услуга за 5-10% от вашите клиенти.

Действайте тук и сега

Лишавайки се от разкоша да следват тенденциите, компаниите са принудени да реагират на едва доловимите ежедневни показатели. Това означава да се прави правилният избор, като се отчетат днешните реалности и след това да се забрави за всичко, което са научили, за да посрещнат новите предизвикателства утре без предубеждения.

Важно е да се научим да променяме стереотипите на мислене, а не да разработваме подробни петгодишни стратегии. Ето защо дори най-добрите специалисти по бизнес планиране, които не са свикнали да реагират моментално, се оказаха безсилни пред лицето на новата криза.

Не очаквайте „нова нормалност“

Докато светът преминава през „безконтактния период“, виждаме как една след друга в бизнеса се рушат бариерите. Вече няма нужда да се подписват хартиени документи. Няма нужда да ходите в магазин или ресторант. Няма нужда от услуги от ръка на ръка, разбира се, освен ако тези ръце не носят ръкавици. Мисленето „сега и после“ създава такова ускорение, за което човек можеше да мечтае само преди няколко месеца.

Трудно е да се ускори темпото или да се спечели конкурентно предимство, когато всичко може да се промени за 100 часа. В същото време това дава възможност на бизнеса да изгради бъдеще с „отворен код“, независимо колко краткосрочно е то. Вчера тази идея би изглеждала безумна, но в нов свят, в който няма „нормалност“, всичко безумно става очевидно.

Сега задачата на бизнес лидерите не е сформирането на дългосрочна стратегия, а създаването на организационен модел, който може да се адаптира абсолютно към всичко, което ще се случи по-нататък.