Проф. Минасян: Приватизация на ББР е първосигнална реакция на странични хора

Снимка: ББР

Само за периода 2017-2019 г. през ББР са минали от Германия и Китай към държавата близо 1 милиард лева

Съществуването на Българската банка за развитие (ББР) бе поставено под въпрос при евентуално управление на правителство, сформирано от партия „Има такъв народ“. За да защити обратната теза, проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН заяви по БНР, че „идеята за приватизиране на ББР е форма на първосигнална реакция на хора, които стоят настрани от основната проблематика“.

Припомняме, че съществуването на банки за развитие (наричани още насърчителни) бе наложено със закон от Европейската комисия и дори България закъсня във времето със сформирането на тази институция. Такива банки има не само в ЕС, но и по целия свят.

И причината за тяхното съществуване е, че тези банки провеждат конкретната политика за развитие на държавата и на правителството, което я управлява.

Според проф. Минасян има поне два аргумента за продължаване на функционирането на ББР. Първият е конкретната визия на държавата за кредитна политика, която може да се осъществява само чрез държавната банка за развитие.

„На второ място - съществуването на ББР се свързва с определен тип междудържавни отношения. Директно междудържавно финансиране не е предпочитана версия. Такъв вид помощи минават през такъв тип банки за развитие, за да отидат средствата при точно указани условия за финансиране на конкретен тип дейности“, поясни професорът.

Той даде пример с германската банка Кредит Анщалт, която е отпуснала 200 млн. лева на държавата България в 2017 г. именно през ББР, и с Китайската банка за развитие, дала ни 750 млн. лева през 2019 г.

Според него проблемът с ББР не е толкова в управлението на банката, колкото в собственика ѝ, който е държавата, и конкретно правителството, което я управлява.

„Досега собственикът гледаше на банката като на някакво оборотно място за смяна на хора, които са оценявани като добри за конкретното управление.“

ББР Европейска комисия Германия Китай