Може и да му се получи на Трифонов

Ако изборният резултат на „Има такъв народ“ е тържество на популизма, перспективите може да са в посока на черногледството. Но Слави Трифонов предлага експертно правителство, което не звучи толкова лошо, с едното наум, че дълголетието не е популярна форма на живот за правителствата на малцинството. Впрочем доста от имената в проектосписъка вдъхват респект, но за механизма на привличането им можем само да гадаем. 

Така или иначе Слави Трифонов „поема риска” и предлага правителство от експерти. Това е добра новина, съпътствана от две лоши и една „опорка”. 

Първо, политическата ориентация на Трифонов, дори и с най-розови очила, остава меко казано неясна. Второ, Трифонов вече веднъж подкрепи управление, което не отразява волята на избирателите, след като в 45 НС прегърна идеята за служебно правителство. И „опорката” тук е, че като добър бизнесмен, чрез служебното правителство се предпази от „черна работа”. Може би е гнуслив, макар че не предлага министър на екологията, но предлага такъв по ромските въпроси – макар и без портфейл, а там без портфейл...

Като богат човек, Слави Трифонов се обгражда с „най-доброто” и така е подбрал експертите си. Това е добра новина, съпътствана от две лоши и една „опорка”. Първо, предвид пируетите му, не е ясно дали Трифонов би провеждал политика на базата на експертни решения, ако не съвпадат с вкуса и плановете му. Второ, политическите сили ще крепят правителството му, докато е удобно за политическите им цели. И „опорката” тук - в очите на бизнеса експертът е „заменяема” стока, така че правителството на Трифонов може да поддържа удобна експертност, прибягвайки при нужда до нови експерти, стига замените да не са „кон за кокошка” в резултат на политически ангажименти.

В крйна сметка историята за тъжния клоун не е нова – вечер разсмива публиката, а нощем чете Овидий (примерно), потънал в мечти да промени света и да изведе народа от ада на... (национален нихилизъм, неграмотност, кръшкане, къса памет, синдрома „специалист по всичко” и пр. и пр.). Разчистването на каквито и да е обори и торища засега не може да се смята за негов принцип, след като в общественото пространство битуват много митове (или истини) за практиките на Трифонов като работодател, респ. „народен управник”, и само времето ще покаже как ще се реализира като такъв. Говори се за крайно десен подход, което също не е толкова лошо, въпреки патриотично-левия нюанс в сценичния му сантимент към „народа”.

Може пък да му се получи на Трифонов. Той копае по този път вече 20 години, „скъсвайки” от работа и пр. не само четирибуквието на подчинените си, но и своето собствено. Вярно е, че „зае” кройката от успешни модели и безпогрешно надуши масовия вкус. Една част от електората го харесва безусловно, друга така и не разбра дали този вкус е и негов, или е проекция на печелившата максима „дай на народа зрелища и...” - не, не хляб, защото в този период от две десетилетия Трифонов акумулира милиони самуни към себе си – разбира се, не незаслужено, но с противоречиви от етична гледна точка стратегии. 

Впрочем има виждане, че проектът „Трифонов” е финансиран като такъв преди повече от 20 години, т.е. мачът е бил свирен много „на зелено”.

Той обаче вижда „статуквото” (каквото и да значи това в представите му) като източник на „неморални” хора... И, разбира се, не вижда гредата в собственото си око, след като чрез голяма национална частна електронна медия стана кумир за поколения българи, ентусиазирани от внушението му, че не друго, а бруталността е път към просперитета. Бедните... А Трифонов и медията станаха богати. Та въпросът е доколко би мислил за просперитета на електората.

Да, светът е пълен с производители на оръжие, които са благодетели в райони на военни действия. Или с месопроизводители, спонсориращи веганство. Или с вампири с успешна кариера като шефове на кръвни банки... 

Е, последното е шега – засмейте се, защото нищо не е нито толкова лошо, нито толкова хубаво, колкото първоначално изглежда.

Защото има и една такава, малко по-различна, гледна точка за политиката на ИТН: 

Слави Трифонов, освен че представи проектокабинета си, обяви и приоритетите на неговата партия „Има такъв народ“.

И си пролича, че тази програма е писана от хора, които са средна и много над средната класа. Поради това и очевидно нямат сетива на болките и страданията на преобладаващата част от българските граждани. 

И за опасността от закриването на България в обозримо бъдеще.

Всички световни статистики посочват, даже и тези на ЦРУ, че българският народ е най-бързо измиращият и изчезващ в света. Решаването на този проблем ще стане ли някога за някой управник приоритет? 

67 на сто от населението или едва свърза двата края, или е под официалната черта на бедност. Има огромна армия от работещи бедни. И това не е сред приоритетите на ИТН. Унгарците и румънците са го измислили как се решават такива проблеми. 

Българите - като най-бедни, доплащат най-много в ЕС за лечение и лекарства. Но и това не е приоритет.

Премахване на специализираните съд и прокуратура добре - належащо е. Но това реформира ли цялата съдебна система?

Каквито и реформи да се правят, ако те не подобряват качеството на живот на хората - са обречени на провал. Това е основната причина, поради която са рухвали през вековете могъщи империи. 

Не говорим за това, което го има в приоритетите, а за това, която го няма. 

А магистралите и детските градини са текущо и неотменимо задължение на всяко управление, дори не трябва да се споменава, а да се прави.

Но това за македонския астронавт направо „изтрепа рибата“. Една от бабите в Горно Нанадолнище ще си позволи да се почерпи с кофичка кисело мляко и ще пусне една сълза от радост. 

И накрая: Може ли „чегърталката“ на ИТН да се окаже, че e от пластелин?

Не е изключено, ама никак не е. А изчегъртването всъщност да не е нищо по-различно от това, което се прави с талончетата на късмета. 

Засега толкова за Трифонов.