Защо самотните хора миришат по-различно

Миризмата на тялото ни съхранява огромно количество психологическа и биологична информация, но ние, цивилизованите хора, по една или друга причина предпочитаме да я игнорираме.

Мъжете намират миризмата на женското тяло по-привлекателна и приятна по време на фоликулната фаза на менструалния цикъл, когато жените са най-фертилни (способни да забременеят), а най-малко привлекателни - по време на менструация. Вероятно това е било полезно за нашите далечни предци, тъй като им е позволявало да откриват най-добрите кандидати за размножаване. На свой ред нивото на тестостерон при мъжете също оказва положително влияние върху миризмата на тялото им.

Любопитно е, че ние избираме козметика, която съответства генетично на определените предпочитания. Психологът и експертът по миризмите Агниешка Сороковска от Вроцлавския университет в Полша и нейните колеги показаха, че е възможно да се оцени личността на човек въз основа на избора му на аромати.

В хода на един от научните експерименти жените получават тениски, носени от мъже, избрани на принципа на случайността, и са помолени да ги оценят според степента на привлекателност на миризмата. В този случай редът на предпочитание корелира с такъв показател като разликата в човешкия левкоцитен антиген (ЧЛА).

Става въпрос за група протеини, които помагат на имунната ни система да идентифицира клетките, които ни принадлежат, и чуждите клетки, които са потенциални патогени. От биологична гледна точка раждането на дете от мъж с различен профил на ЧЛА е предимство. „Ако имате партньор, който е генетично различен от вас по имунен профил, вашите деца ще имат по-висока резистентност към патогени", казва Сороковска.

Използват ли хората генетичната информация, скрита в миризмата на тялото, за да си изберат партньор? На пръв поглед, не. В изследване, включващо почти 4000 съпружески двойки, вероятността хората да са си избрали партньор с най-различаващи се ЧЛА не превишава статистическата грешка.

„Обаче дори ЧЛА да не влияе на нашия избор, той значително влияе върху сексуалното ни благополучие", твърди Сороковска. Двойките, които са имали голяма разлика в ЧЛА, което очевидно е станало случайно, показват най-високо ниво на сексуално удовлетворение и най-висок показател на желанието да имат деца.

От гледна точка на биолозите еволюционисти акцентът върху избора на жените е съвсем логичен. В природата женските като правило избират мъжките индивиди, тъй като майката е тази, която „инвестира" повече в отглеждането на децата и следователно губи повече, съвокупявайки се с генетично непълноценен мъжки екземпляр. Женските индивиди трябва да бъдат точни в избора си. Ето защо мъжките екземпляри често имат ярко оцветяване, танцуват или пеят, за да докажат своите високи генетични качества.

В хода на друго изследване омъжени жени донасят в лабораторията тениските на съпрузите си, а самотните – тениските на своите платонични приятели. След това, за чистота на експеримента, те са смесени с тениските на случайни мъже.

„Съответства ли изборът на аромат на реалния избор на жените? Не е задължително - казва Мехмет Махмут, психолог в Университета Маккуори в Австралия. - Не получихме убедителни доказателства, че те поставят тениската на партньора си на първо място по привлекателност." Възможно е в този случай жените да не избират мъжа, чийто аромат би бил най-привлекателен за тях.

При друго изследване екипът на Махмут достига до важен резултат: ароматът на тялото при самотните мъже е по-силен от този на женените. Ученият предполага, че това може да е свързано с корелацията между високите нива на тестостерон и активността на аромата на тялото. Ние знаем, че съществува връзка между намаляването нивото на тестостерона и стареенето, което може да се дължи на особеностите на живота на мъжа след четиридесет години (приоритет на грижата за децата и т.н.). Мъжете, които имат постоянна връзка и особено тези, които имат деца, имат по-ниски нива на тестостерон в сравнение със самотните.

„Ако единственият ви интерес е да си намерите партньор с подходящи гени, може би трябва да обърнете внимание на миризмата му - казва Сороковска. - Но за повечето съвременни хора това не е най-важното, така че те се ръководят от други критерии."

Махмут се съгласява: „Полезността на човешката миризма е намаляла до известна степен от момента на възникването на цивилизацията. Ние сме изгубили десетки хиляди години, за да се научим да скриваме как ние всъщност миришем."

По материали на BBC.