Ефекти от самотата: как действа изолацията върху мозъка ни?

Снимка: Pixabay

Имахме много седмици изолация. Със сигурност има достатъчно хора, които са имали и може би все още имат емоционални проблеми с нея. Трудно време, което се отразява не само на психиката ни, но очевидно и на мозъка.

Мозъчните дейности на самотни хора показват ясно отделяне на „аза“ от „другите“, установено от американски изследователи.

Меган Майер от колежа в Дартмут и Андреа Кортни от университета в Станфорд направиха преглед на 43 възрастни и изследваха мозъчната им активност, използвайки функционално магнитно-резонансно изображение. Субектите е трябвало да мислят за близки приятели или за известни личности по време на изследването. Също така е трябвало да мислят за себе си и за собствените си характеристики. Сканирането на мозъка показало, че всяка група хора активира в сивите клетки своя собствена схема. Ако мислите за познат човек, мозъкът ви показва модели, подобни на мисленето за себе си. За разлика от тях чуждестранните „знаменитости" произвеждат напълно различни мозъчни вълни с много по-малко сходство.

При самотните хора изолацията се проявява в мозъка

Изследваните субекти показали по-самотни мозъчни вълни в префронталната кора. Схемите били по-отделни от другите модели на активиране от тези, които обикновено се чувстват добре интегрирани в обществото. Моделите на „себе си" и „приятели" също са много по-малко подобни. Чувството за изолация е закотвено в тялото и не се ограничава само до душата.

„Нашият мозък следователно поддържа информация за социалните категории, както и за връзката ни със себе си“, обясняват двамата учени. Разбира се, все още остава въпросът дали самотата всъщност е причината за „изолираните“ мозъчни вълни - или може би е обратното.

изолация мозък