Има два типа хора: поети и учени, пчели и пеперуди

Ето защо има толкова много спорове, противоречия, недоразумения. Има два начина да виждате и да разбирате света.

И да живеете в него.

От други свят съм аз - не си виновна ти,
дете на прах-земя, на прашните мечти;
 

Преди повече от век психологът Бине открива, че хората виждат света по различен начин. Никой от тях не греши. Те просто виждат и възприемат различно. Пчелата вижда света по свой начин, пеперудата по свой начин. Но в същото време те са адаптирани към света и са перфектно ориентирани в него. И хората са същите.

Две момичета изпълнили една проста задача: трябвало да напишат произволно много думи и спомени. Едното писало образи, символи, метафори, чувства... И спомени от далечни времена.

А другото написало имената на реални предмети. Ето ги и тях, можете да ги видите и докоснете! И записала неотдавнашни събития, спомени. Нещо, което се случило наскоро.

Юнг също разбрал това по-късно: има два типа хора. Поет и учен. И те виждат света по свой собствен начин. И всеки живее в своя свят. Те никога няма да се разберат и няма  какво да се спори. В края на краищата всеки вижда живота както може. Цветето за пчелата е лилаво. А за пеперудата - жълто...

Ако разбирате поезия, метафори, ако живеете с усещания и чувства, ако получавате информация от сънищата и сте в състояние незабавно да усетите човека, ако често си спомняте детството и живо откликвате на спомените от детството на другите, вие сте поет. А вашият свят е свят на символи, чувства, спомени...

Ако виждате конкретни предмети и ползите от тях, ако живеете тук и сега, изчислявате добре, вземате много добри практически решения, не обичате „да си тъпчете главата с глупости“, всъщност не харесвате стихове, особено неразбираеми, символични, вие сте учен. Създадени сте по различен начин. И няма нужда да критикуваме „поетите“, те просто са напълно различни.

Всеки има своя собствена реалност. Трябва само да признаете, че другият човек вижда света по различен начин. Неговите чувства, мечти, прозрения, образи, символи и знаци са толкова реални, колкото конкретни предмети и конкретни прости събития.

Не е необходимо да смятаме „поета” за ненормален. И „ученият“ също не бива да се смята за глупав и неразвит. Те могат да бъдат приятели и дори да се обичат, тези два типа хора. Но техните спорове са безплодни и безполезни. Те просто са проектирани по различен начин...

Яворов е описал това доста ясно:

От други свят съм аз - не си виновна ти,
дете на прах-земя, на прашните мечти;

не си виновна ти, от тебе исках аз
не сажди на страстта, а дух кристален мраз.

От тебе исках аз да бъдеш огледало
на моята мечта сред ясна самота:

вълшебно огледало, живот и образ дало
на моя хладен блян, от светъл бронз излян.

Не си виновна ти, от други свят съм аз,
не зная прах и дим в приоблачния мраз;

от други свят съм аз, що можеш стори ти
за моя снежен сън и ледени мечти!

Що можеш стори ти, не арфа яснозвучна
за тайната в тъма ридаеща сама, -

не арфа яснозвучна, с душата ми съзвучна,
дозела песента на радост-горестта!...