Съвременният зрител все повече става продукт на стрийминг платформите

За разлика от фиксираните програми на традиционната телевизия, в новия медиен свят можете да гледате каквото искате и когато искате. Абонатите на услугата „видео при поискване” в глобален мащаб са нараснали от 170 милиона души през 2015 г. до прогнозата за един милиард през 2025 г. Расте и броят на платените абонаменти за стрийминг услуги.

Една глобална анкета на Deutsche Welle сочи, че традиционните телевизионни зрители са почти колкото потребителите на стрийминг услугите и платените канали, макар че 85% от младите германци ползват стрийминг платформи. За много хора телевизията е част от времето със семейството, но не и филмовата ѝ програма. Потребителите смятат, че телевизиите показват старо кино и в неудобно време и гледат филми по интернет или ги свалят, за да ги гледат, когато искат. 

Това неусетно пренесе зрителската аудитория в ерата на непрекъснатото гледане – една изключително тревожна тенденция, според медийния специалист Маркус Клайнер, автор на доста критичната книга със заглаве „Стриймландия”. Той смята, че стрийминг платформите застрашават демокрацията, и се безпокои, че постоянното дигитално съществуване изчерпва свободата на самоопределение и неусетно ни вкарва в капана на една филтрирана среда, където всичко е „като за мен, по моя вкус, само това, което харесвам”.

Безкрайни сериали, безброй сезони, препускане от серия в серия, без дори за секунда да тръпнем в очакване и да гадаем какво ли ще се случи... Защо да чакаме, след като можем да го видим веднага – дори на бърз ход... Темите? Любов, секс, престъпления, опасности, страх – например, че настъпва краят на света и че имаме нужда от спасители...

Това е един нов тип популизъм, който създава нова зрителска поп култура. Платформите го постигат чрез ново равнище в наблюдението на зрителските навици. Това е тяхната рецепта за успех. Те използват поведенчески алгоритми, категоризират ни като зрители и започват да ни правят препоръки - кои са най-популярните заглавия в момента или кои трябва да станат такива.

Все пак в областта на новините, документалните и развлекателните предавания телевизията пази периметъра си. Сериалите, които разплитат престъпления, също привличат зрители, но... само ако е ясно, че заподозреният ще бъде заловен. Групите в соцалните медии с обмена на мнения и коментари са находчива рекламна стратегия в това отношение, която се поддържа и от телевизиите, но в голяма степен се саморазвива.

Мнозина медийни специалисти обаче се тревожат за масовия видеовкус. В миналото праймтаймът се планираше. А сега потребителите дори не трябва да мислят кога е излъчването. Но този тип персонализиране на програмата може да има негативни странични ефекти. Според Маркус Клайнер платформите ни обучават последователно, като подхранват личното ни усещане, че всичко се развива според нашия вкус и предпочитания – дотолкова, че накрая може да се окажем заключени в собствената си зрителска кула от слонова кост, където реалните проблеми са все по-далечни и неразбираеми. 

Телевизията донякъде действа по същия начин. Тя е класическата среда, която ни отпуска и отделя от реалния свят, макар че ни дава възможност във всеки момент да се отърсим от тв-илюзията и да изберем друга програма. Стрийминг платформите обаче се опитват да правят и това вместо нас, като предлагат сетове видеопродукти, в случай че ни е досадно да прегледаме целия каталог. 

Но рейтингите сочат, че е твърде преувеличено да се говори, че телевизията си отива. Тя поддържа активността ни, ангажира ни социално, вкл. че ни дава повод за социални контакти, предизвиква ни да упражняваме правото си на избор, позволява ни да скочим от сапунката в реалността на актуалните новини и да правим преценките си в реално време. 

Така че по свой начин е израз на желанието ни да се себеизразяваме свободно.