За реалните мерки в защитата на горите по света

Пазарът на продукти, изработени изцяло или отчасти от тропическа дървесина, е огромен. Предполага се, че потребителите ще научат откъде идва тази суровина от етикетите, тъй като сертификатите за произход са неотменно изискване за дървообработващата промишленост. Но това прави ли един продукт „зелен”?

Въпреки факта, че дъждовните гори са критично важни за здравето на планетата, дървесината, получена дори от най-старите от тях, се сертифицира като качество от Съвета за стопанисване на горите (FSC) - международна организация, посветена на устойчивото управление на горите. Нейното мото призовава: „Гори за всички, завинаги.” 

Експертността на FSC-системата за сертифициране обаче наскоро стана предмет на сериозен научен анализ, който установи съществени недостатъци в нея, съобщава DW. Първо, етикетът на FSC не посочва начина, по който е добита дървесината, например дали идва от мащабна санитарна сеч в стари гори или от евкалиптови плантации. От гледна точка на екологията това невинаги означава отговорно управление.

FSC е структурирана в три камари с равностоен глас, но с много различни интереси – коренното население в горските райони, природозащитни организации и дърводобивната индустрия – една част от FSC, която определено предзвиква недоумение. 

Според представителстото ѝ в Германия обаче, FSC всъщност не издава точно „природозащитен” етикет, а „се опитва да се съобразява с реалностите в нашия свят, когато става дума за генерирането на дървесината като ценна възобновяема суровина”. Това предполага екологични стандарти, но в практиката на FSC „работи” само ако и дърводобивът има думата. Ето защо дори дървесина от безценните перуански дъждовни гори може да получи печат за одобрение от FSC. 

Условията на FSC предвиждат в дъждовните гори да не се сече повече от едно дърво на всеки 20 години, на площ колкото футболно игрище. Но природозащитниците казват, че дори селективният дърводобив вреди на деликатната екосистема на дъждовните гори.

Бразилия е сериозен източник на евкалиптова дървесина. Австралийският дървесен вид е популярен заради бързия му растеж, но евкалиптовите плантации намаляват биоразнообразието и извличат от почвата повече вода, отколкото местните дървета. Но FSC сертифицира евкалиптовата дървесина, защото индустрията се е ангажирала да съдейства за опазването на дъждовните джунгли по поречието на Амазонка. Отчетността на подобна дейност обаче не е ясна.

FSC, доколкото го прави, залага на екологични стандарти, в т.ч. и опазването на водните пътища и подпочвените води, както и намаляването на употребата на пестициди. Но дърводобивът е свързан и със социални теми като правата на коренното население да използва земята и безопасността на работното място – огромни въпроси, които сертификацията на FSC не включва.

В Швеция също има стари гори, макар и с не толкова ценна дървесина, така че фокусът тук е върху количеството. Обаче много райони, покрити доскоро със столетни дървета, вече са оголени. Но дори и тази дървесина се сертифицира, защото FSC трябва да се съобразява с икономическите интереси на страните, а дърводобивът - с екологичните изисквания, които FSC намира за разумни.

Устойчивото управление на горите означава да се постави с цялата му строгост и въпросът за какво ще се използва дървесината. Нучният анализ на горски зони около Архангелск, Русия, показва например, че от гледна точка на екологията няма полза от санитарната сеч. В Русия също действат правилата на FSC, но да се превръща уж обожаваният руски лес в текстил или тоалетна хартия е напълно неприемливо, казват учените, дори дървесината да е сертифицирана.

В много части от света обезлесяването вече не може да се пренебрегва. То ускорява глобалното затопляне, допринася за ерозията на почвата и превръщането на земята в пустиня. Може би в някои райони ще израснат нови гори, но тъй като Земята става по-топла и по-суха, вероятно ще се изправим пред трайно увреждане на глобалната екосистема. 

Затова лесовъдите и много групи природозащитници са против всякакъв дърводобив в старите гори и смятат, че истинското решение е да се намали консумацията на дървесина, а дърводобивът да се регламентира в синхрон със съвременните научни констатации. Устойчивостта трябва да бъде приоритет, но настоящите правила на FSC нямат такова изискване. И това прави сертификационните етикети на FSC само привидна мярка за защита на горите.