Международният валутен фонд подкрепи споразумението за корпоративния данък

Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд, подкрепи споразумението за глобално корпоративно минимално данъчно облагане, предаде БТА. До момента 130 държави са заявили своята подкрепа за предложението, обяви късно снощи финансовият министър на САЩ Джанет Йелън. Георгиева заяви, че работата трябва да продължи, за да се присъединят и други.   

„Съвсем очевидно е, че този влак най-сетне тръгна от гарата“, заяви Георгиева пред репортери. 

След няколко години на преговори министрите на финансите от Г-20 (19-те най-богати държави в света и ЕС като колективен член) ще внесат за одобрение споразумението за въвеждане на минимален световен корпоративен данък на заседанието на 9 и 10 юли във Венеция. В разпространено преди дни комюнике финансовите министри обявиха, че ще настояват за бързо приключване на техническата работа по въпроса, за да могат да одобрят глобалната рамка. Целта е въвеждането на минималния данък още от октомври 2021 г. 

Мярката може да доведе до около 150 млрд. долара допълнителни глобални приходи годишно, според базираната в Париж Организация за икономическо сътрудничество и развитие. Новите правила за това къде да се облагат най-големите мултинационални компании биха прехвърлили данъчните права върху над 100 милиарда долара печалба към държави, в които печалбите реално се правят, добавиха от организацията. „С установения глобален минимален данък мултинационалните корпорации вече няма да могат да изправят страните една срещу друга в опит да намалят данъчните ставки надолу“, заяви американският президент Джо Байдън в изявление. 

Новата минимална данъчна ставка от най-малко 15% ще се прилага за компании с оборот над прага от 750 милиона евро (889 милиона долара), като корабоплаването е освободено. За спечелване на догонващи икономики като Китай, Индия и някои страни в Източна Европа е договорено новите правила да не важат за инвестиции в оборудване и производствени предприятия. Добивните индустрии и регулираните финансови услуги ще бъдат изключени от правилата за това къде се облагат мултинационалните компании. 

Най-спорният въпрос остава размерът на данъка, но прогнозите са за ставка от 15%, за каквато от самото начало на преговорите настояват САЩ. 

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие предлага долната граница да е 12,5% световен корпоративен данък, колкото е в Ирландия, например. САЩ, обаче настояват за по-висока ставка до 28%. Неслучайно Ирландия се дава за пример, тъй като ирландската икономика се развива най-бързо през последните години, благодарение на притока на милиарди долари инвестиции от чуждестранни мултинационални компании, обобщи преди време Reuters. 

Деветте държави-членки на ОИСР, които не подписаха проекта за споразумение, бяха членовете на ЕС с ниски данъци: Ирландия, Естония и Унгария, както и Перу, Барбадос, Сейнт Винсент и Гренадини, Шри Ланка, Нигерия и Кения. Те рискуват да останат в изолация, защото не само всички основни икономики подкрепиха предложението, но това направиха и много данъчни убежища като Бермудските острови, Каймановите острови и Британските Вирджински острови. 

Ирландският финансов министър Пашал Донохое, чиято страна е привлякла много големи американски технологични фирми със своята 12,5% корпоративна данъчна ставка, заяви, че „не е в състояние да се присъедини към консенсуса“, но все пак ще се опита да намери резултат, който може да подкрепи. 

В Европейския съюз сделката ще се нуждае от приемане на специален закон на ЕС. Това ще стане най-вероятно по време на френското председателство през първата половина на 2022 г. и ще изисква единодушна подкрепа от всички членове на ЕС. Очаква се новите правила за данъчно облагане да влязат в сила от 2023 г.

Приветствайки сделката като най-важната международна данъчна сделка, постигната за един век, френският финансов министър Бруно Льо Мейр заяви, че ще се опита да спечели онези, които се въздържат или са против. „Моля ги да направят всичко, за да се присъединят към това историческо споразумение, което до голяма степен се подкрепя от повечето страни", каза той и добави, че всички големи цифрови корпорации ще бъдат обхванати от споразумението. 

86% от представителите на финансовия сектор у нас имат отрицателно мнение относно плана да бъде наложен минимален размер на корпоративния данък на световно ниво, става ясно от резултатите от анкета на Министерството на финансите, оповестени през миналия месец. 

От анкетираните български финансови специалисти половината са негативно настроени към предложението, като отчитат риска от загуба на конкурентоспособност за привличане на инвестиции от малките и развиващите се икономики. Други 36% от отговорилите са умерено песимистично настроени към идеята с аргумента, че големите мултинационални компании разполагат с други възможности за заобикаляне на данъчно облагане, или ще успеят да прехвърлят тежестта на крайните потребители. По-малък дял от участниците (14%) са положително настроени и смятат, че по този начин ще се повиши събираемостта, което същевременно ще спомогне да се понижи тежестта върху дълговите нива на държавите. 

От Министерство на финансите припомнят, че през 2015 г. ОИСР и Г-20, с участието първоначално на 60 държави, стартираха проект за преодоляване на тези недостатъци на данъчната система. Работата на проекта е насочена в два основни стълба – установяване на юрисдикцията, имаща право да извърши облагане чрез локализиране на данъчната база и източника на печалба, и въвеждане на минимална ставка, която мултинационалните компании да плащат върху печалбите си. 

България принципно подкрепя предложението на ОИСР, като в позицията на правителството, одобрена тази седмица, са направени и някои бележки по конкретните му параметри. Според правителството новата международна данъчна структура трябва да отчита икономическите, географските, демографските и геополитическите особености на всяка страна, както и това, че минималната данъчна ставка трябва да се прилага за международни корпорации с над 750 млн. евро оборот и да не се прилага за компании, базирани в страна членка с голям брой работници.