Венера Милоска: Как бе открита една от най-известните статуи в света

Йоргос (или Теодорос) Кентротас намира мраморната статуя полузаровена, докато разчиства нивата си. Датата е 8 април 1820 г. По същото време наблизо френски офицери провеждат разкопки в опит да открият някакви древни артефакти. Когато кирката на местния селянин се удря в статуята, разкривайки парче от нея, французите, забелязали нещо необичайно, се приближават.

Кентротас се досеща, че откритието му е ценно, и прави опит да скрие находката си, опасявайки се, че офицерите ще му я отнемат или най-малкото ще го принудят да им я продаде за много по-малко пари, отколкото действително струва.

Но вече е късно, французите не се оставят да бъдат заблудени, наобикалят го и го подканват да продължи да копае. Скоро цялата скулптура се показва от пръстта.

Още същия ден всички фрагменти от статуята са преместени в кошарата на Кентротас, а французите бързат да се свържат с консулите и посланика си в Константинопол и Смирна. Оливие Вутие, френският морски офицер, който по това време ръководи издирването на антики на Милос, вече е наясно, че статуята е изключително ценна. Впрочем заедно с нея французите откриват и две посветителски плочи и постамента с надпис на името на скулптора. Но липсващите ръце на статуята така и не са намерени.

Без да се бавят, французите започват преговори за цената на статуята, като първоначално предлагат 400 пиастри. Преговорите обаче се усложняват, тъй като османците също се включват в тях. Междувременно жителите на Милос научават за откритието и реагират с оправдан гняв, опитвайки се да попречат ценният артефакт да бъде изнесен от острова. Стига се до спречкване, при което французите стрелят по разгневените селяни и убиват няколко от тях. Накрая успяват да натоварят статуята на борда на кораба си и отплават за Пирея, следвани от мнозина островитяни на техните малки лодки.

Когато френският кораб акостира на пристанището в Пирея, последвалите ги тук жители на Милос, както и много пирейци се събират в опит да попречат статуята да продължи към Франция.

Гръцки историци посочват, че поне хиляда гърци са протестирали на пристанището и закономерно се стига до сблъсък с екипажа на френския кораб и с османските войници, изпратени на помощ на французите.

В крайна сметка над 200 гърци са убити, а статуята на Венера Милоска отплава за Франция. На 1 март 1821 г. тя е поднесена в дар на крал Луи XVIII в двореца Тюйлери, след което по негова заповед е изложена в Лувъра. И до днес е там.

През 1960 г. комисия от турски археолози отправя петиция с искане за връщането на Венера Милоска на Турция. Искането се основава на доклад на турския юрист Ахмед Рехим, който обвинява французите в кражба на статуята, обявявайки, че тя принадлежи на Османската империя. Французите отказват да я върнат.

По материали на greekreporter.com