Какво трябва да помните, когато всичко е съсипано, разрушено и отнето

Всичко е унищожено. Нищо не е останало. Главното обаче е това, че е останала една клетка, от която може да се отгледа новото. Материал е останал и енергия има. Тъжно е да се гледа унищоженото, каквото и да  говорим. Толкова работа и усилия напразно!

Всичко обаче е поправимо.

Потъгували сте, поплакали - и стига. Трябва да станем и да започнем всичко отново. Едно е - главата на гущера е откъсната. Опашката е друг въпрос. Трябва да опитаме да си отгледаме нова опашка. По-добра от предишната!

В това е целият смисъл. След удар и загуби човек трябва да помисли. Ако може да мисли, значи е добре. Имал е опашка. Много е болезнено и обидно, разбира се. Но ако се опитате и не се отчайвате, можете да си отгледате нова опашка. Пищна и красива.

Това е важното: много хора приемат загубата на опашка за загубата на всичко. Но това не е така. Енергията ще бъде възстановена и болката ще премине. Вие можете да поправите всичко, а само заради болката и негодуванието мислите зле и преувеличавате проблема. Понякога хората дори вдигат ръце и спират даже да мислят. И после много съжаляват, когато на оня свят ангелите ги упрекват за тяхното малодушие.

А враговете им на този свят с радост си делят вещите им. Или роднините...

Всичко се случва в живота. Но печели и побеждава само този, който отличава необратимата загуба от обратимата. И той не тича да се удави в езерото заради неприятност, която може да бъде поправена и преживяна. Все пак това бе само опашка на гущер. Всеки я има, който има запас от енергия, магически клетки за регенерация. Въпреки че все пак боли, разбира се. Но е поправимо.  Напълно поправимо!  

По материали на econet