Редки космически явления в близка последователност

При първия сблъсък, наблюдаван на 5 януари 2020 г., черна дупка с маса шест и половина пъти колкото Слънцето се е разбила в неутронна звезда, само 1,5 пъти по-масивна от нашата звезда. При втория сблъсък само 10 дни по-късно черна дупка с маса колкото 10 слънца се е сляла с неутронна звезда, двойно по-масивна от Слънцето.

При сблъсъка на обекти с такава маса в пространството възникват гравитационни вълни и именно тях са уловили сега научните обсерватории в щатите Вашингтон и Луизиана (САЩ) и Централна Италия. Институциите са част от Гравитационно-вълновата обсерватория (ALIGO), в която сътрудничат над 1300 учени от 18 държави и 11 университета от Обединеното кралство.

Последните наблюдения, изглежда, означават, че някои идеи за образуването на звездите и галактиките трябва да се преразгледат.

„Трябва да се върнем на бюрата си и да пренапишем теориите си“, казва пред BBC News проф. Реймънд от Университета в Кардиф. Ученият смята, че това е пореден урок, който Вселената ни дава, и се надява, че науката ще го разчете.

Черните дупки са астрономически обекти с огромна гравитация, а неутронните звезди са мъртви звезди с невероятна плътност. Според съвременните теории и по-раншни наблюдения неутронните звезди са подвластни на тенденцията да намират и да се сблъскват с други неутронни звезди. Същото би трябвало да се отнася и за черните дупки.

Но двата сблъсъка „неутронна звезда - черна дупка” от 2020 г., данните за които са публикувани в Astrophysical Journal Letters, може да предизвикат драматични алтернативни научни теории, фокусирани над идеята, че звездите и галактиките са се образували по различен начин от възприетите стандартни възгледи за възникването на Вселената.

Всъщност нито една от съществуващите теории не може перфектно да обясни това, което виждат астрономите на нощното небе. Но според д-р Реймънд много от научните схващания ще трябва да се променят, за да отговарят по-добре на това, което вече се знае.

Наблюдаваните сблъсъци от този вид през последните няколко години създават все по-подробна картина на динамиката в галактиките и това дава богата представа за еволюцията на звездите – нещо, което теориите за произхода на Вселената трябва да отразят.