Как пандемията промени света за шест месеца

Не е ясно кога и как някакво решение или ваксина ще доведе до пълното овладяване на пандемията. Не е ясно и какъв ще е пътят на икономическото възстановяване. Не се знае и колко тежко ще е въздействието на кризата върху търговията, търговските политики и международните отношения. 
 

Има множество области, в които продължават да съществуват неизвестни, включително дали хората ще се върнат към обичайния си живот, след като пандемията бъде напълно овладяна. 

Вероятно е да настъпи отклонение от глобализацията на нещата в полза на виртуалната глобализация. Интеграцията на веригите за доставкa намаляваше преди пандемията. 
 

Възможно е пандемията да доведе и до ускорено навлизане на технологии, които обещават повишена сигурност, заедно с възможностите за по-голям социален контрол. Китай има водеща роля в това отношение, но е вероятно и други страни да последват примера.  

До момента светът знае, че се намира в разгара на най-дълбоката рецесия в историята на мирното време за последните 150 години, а въздействието ѝ е пагубно. 

Светът е наясно и че много страни ще излязат от кризата с много по-големи дефицити и много по-големи дългове от очакваните по-рано, като централните банки ще притежават огромни дялове от тях. 

Преди 12 години, когато най-голямата финансова криза от 30-те години на миналия век връхлетя глобалната ни икономика, се издигна вълна от недоволство срещу щетите от кризата и начина, по който капитализмът се опита да я преодолее. В резултат на този гняв референдумът за Brexit приключи с мнозинство, а Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ през 2016 г. 

По-късно тази промяна доведе до нарастване на протекционизма, което промени американските виждания за света на фона на амбициите на Китай да се превърне в глобална суперсила. После дойде и коронавирусът.

Едно от възможните последствия от пандемията е да се стигне и до по-големи разделения в политиката на фона на вече установените конфликти между все по-националистическата и протекционистична „десница” и „прогресивната” левица. 
 

Публичните дългове и дефицитите на бюджетите на правителствата също ще са по-големи след кризата. Освен това обществото ще има малка толерантност към поредния кръг от „строги икономии“ или намаления на държавните разходи.

Възможно е кризата да доведе и до влошаване на международните отношения. Китай се справи изненадващо добре с пандемията, но продължава да е автократичен и агресивен на световната сцена. Междувременно напрежението в САЩ се изостря, като изглежда, че ситуацията може допълнително да се влоши в бъдеще. 

Друг нерешен въпрос е какво ще предприемат правителствата по отношение на нарастващото влияние на технологичните гиганти като Facebook, Google, Amazon и други.

Неясно остава и каква част от интегрираната глобална икономика ще оцелее след кризата, както и дали пандемията ще ускори, или ще забави усилията на страните в борбата с климатичните промени. 

Настоящата криза създава огромни икономически и политически сътресения. Освен ако няма ранно лечение, вероятно светът ще е по-разединен и по-неефективен от този, който беше преди пандемията.