Човекът на XXI век – герой с виртуална публика в социалните медии

Хората във Филипините стоят в социалните мрежи средно по 255 минути на ден, т.е. повече от четири часа! В Египет – 186 минути, или „само” 3 часа, в Германия - 84 минути, а в Япония - 51 минути.

Как социалните медии промениха живота ни? Отговора търси eдна анкета в медийната платформа на медийния конгломерат Deutsche Welle. 

Феновете на медията смятат, че социалните медии улесняват комуникациите, но виждат и някои тревожни аспекти – хакерство, подвеждаща информация и друго негативно съдържание. 

За много потребители и социолози социалните медии са мястото, от което научават новините, тъй като свободните коментари могат да покажат интересни тенденции в нагласите на обществото. Други използват социалните платформи за реклама и продажби. Като цяло със социалните медии възможностите за комуникация са практически неограничени, предвид огромния брой платформи, за които винаги се намират потребители. 

Но по-щастливи ли сме от това? Или точно обратното? Може ли времето, прекарано в социалните медии, да ни депресира? 

Важни въпроси, особено при факта, че употребата им през пандемията ври и кипи. Чрез социалните медии хората поддържат контакт с приятели и близки, споделят информация и донякъде могат да се отърсят от скуката на локдауна.

Обективно погледнато, въздействието на социалните медии е противоречиво. Многобройни изследвания предполагат, че дългото време, прекарано в такива платформи, може да доведе до засилване на симптомите на депресия у потребителите и учените се опитват да открият причинната връзка за това. 

Но отговорът не е лесен, защото най-напред се изправят пред въпроса дали времето, прекарано в социалните мрежи, депресира хората, или те ползват социални медии, защото вече са депресирани? Класическият въпрос за кокошката и яйцето - кое е първо?

Едно ново изследване на университетите в Арканзас и Питсбърг, САЩ, хвърля повече светлина по темата. За целта изследователски екипи са наблюдавали ползватели на социални мрежи за дълъг период от време.

В началото от общо 1300 участници 990 не са показали признаци на депресия. Но след 6 месеца активно използване на социални мрежи, 95 от незасегнатите са развили симптомите. Необходими са още изследвания, преди да се направят определени заключения. Но точно тези, които най-много са използвали социални медии, са проявили най-характерни симптоми.

Един от факторите, причиняващи депресия, може да бъде, че социалните медии ни отнемат много време, което означава, че времето за другите ни стойностни занимания намалява.

Друг проблем са постоянно активните лайкове, поощрения, конспиративни теории, хейтове или друг тип мнения. Това постоянно сравнение с другите и резултатите от него напрягат ползвателите и те може, например, да се почувстват несъизмерими с невъзможните идеали за красота и успех, които шестват из мрежите (тук Инстаграм е начело). 

От друга страна, мозъкът също трябва да се справя със сетивното пренатоварване, тъй като се стреми да реагира бързо на голяма маса информация и снимки.

Между другото, по време на все още непобедената пандемия, въпросът е и как се отразява локдаунът на употребата на социалните медии и дали прекомерното им използване отключва депресии, или самият локдаун прави това. Друга интересна тема в тази посока е наблюдават ли се случаи, в които социалните медии наистина помагат за облекчаването на депресията. 

Отговорът изисква повече изследвания на повече потребители за по-дълго време... Така че, отново - кое е първото? Кокошката или яйцето?