„Постковидният синдром“ понякога е по-опасен от самия вирус

Пациентите, изправени пред подобни последици, казват, че няколко дни след инфекцията възникват паника, страх от смърт, който може да бъде заменен от смирение, а след това - от дълбока апатия. В най-тежките случаи възникват натрапчиви мисли за самоубийство.

Тези констатации се подкрепят от много скорошни проучвания. Например в края на 2020 г. учени от института в Сант Рафаел (Италия) проведоха изследване, което наблюдава над 400 пациенти, претърпели COVID-19. Оказало се, че месец след възстановяването над 55% от анкетираните имали поне един психиатричен симптом.

В списание The Lancet Psychiatry беше публикувано друго проучване - учени от Оксфордския университет показаха, че всеки пети американец е бил диагностициран с психично разстройство в рамките на три месеца след възстановяването.

Тревожността, безсънието и депресията били най-чести.
 

Различни психологически проблеми възникнали не само сред оздравелите, но и сред персонала на лечебните заведения, приемащи пациенти с COVID-19.

Според проучване на изследователи от Университета на Британска Колумбия във Ванкувър и Университета в Торонто, работата в „червените зони“ е оказала огромно влияние върху психичното здраве на медицинските сестри.

Проучването също така установило, че най-много страдат стационарните медицински сестри - 37% са постоянно тревожни, а 27% развиват симптоми на депресия. Експертите предполагат, че появата на симптоми на тревожност и депресия може да се дължи на това, че медицинските сестри не са се чувствали напълно защитени, въпреки използването на лични предпазни средства.

Изпитали тежки психични състояния, пациентите търсят помощта на психиатър. Разпространението на подобни случаи се доказва от многобройните истории на хора, които споделят своя опит. Опитвайки се да се справят със състоянието си, хората се обединяват в общности в социалните мрежи, за да говорят за чувствата си и да споделят начини за справяне с постковидните симптоми.

За съжаление, все още е трудно да се каже какво точно води до появата на тревожни разстройства и депресия. Имало е и случаи, когато коронавирусът само провокира съществуваща предразположеност и причинява обостряне на заболявания, които никога преди не са се проявявали.

Някои експерти смятат, че „постковидният синдром“ се причинява не толкова от вируса, колкото от изобилието от информация, което причинява продължителна паника в обществото.