Икономиката ни ще достигне нивото преди кризата в последното тримесечие на 2021 г.

Очакванията са българската икономика да се възстанови сравнително бързо от последствията на COVID-19 кризата и предпоставките за това са две. Мнението е на главния икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов, изказано пред италианския бизнес у нас на съвместното събитие на УниКредит Булбанк и Конфиндустрия България. Той представи макроикономически анализ на средата в България. 

„Първо, растежът в годините преди пандемията не беше съпроводен с натрупването на нови или с влошаването на съществуващите макроикономически дисбаланси, които биха поставили растежа на икономиката на неустойчива траектория още преди началото на пандемията“, обясни Кристофор Павлов и допълни, че преди кризата от 2008-2009 г. имаше бум в сектора на недвижимите имоти, който беше финансиран с бум на кредити, предизвикал много бързо нарастване на задлъжнялостта в частния сектор на икономиката. Затова домакинствата и компаниите трябваше да редуцират разходите си, докато сега се очаква потреблението бързо да се нормализира. 

Втората причина за бързо нормализиране в икономиката според Кристофор Павлов са фискалните стимули, които за 2020 г. са 3% от БВП на България. Заедно с очакваните стимули през 2021 г., ръста на пенсии и заплати в публичния сектор, плюс средствата, предвидени за нас с Европейския план за възстановяване и устойчивост, за период от около 6 години в България са предвидени фискални стимули за малко над 20% от БВП на страната. 

„У нас се предвиждат повече инвестиции и по-малко директни фискални трансфери за домакинства и фирми. Голямата част от тези инвестиции ще подкрепят прехода на страната към зелена икономика и дигитализация и автоматизация на процеси, с което ще се компенсира забавянето на страната в тези ключови за бъдещата конкурентоспособност области“, добави Кристофор Павлов.

Той обясни, че възстановяването на инвестициите ще бъде водено от вложения в инфраструктурно строителство, което ще бъде подкрепено от предвиденото финансиране във Фонда за възстановяване и устойчивост на ЕС. Предвижда се и ръст в строителството на жилища, понеже цените им останаха много устойчиви по време на кризата. 

„Най-много време ще изисква възстановяването на инвестициите в машини и оборудване. То ще започне от проектите, планирани още преди старта на пандемията. Новите проекти ще трябва да изчакат, докато се редуцира свободният неизползван производствен капацитет и има повече яснота по отношение на перспективата, пред която са изправени отделните сектори на икономиката“, обясни Кристофор Павлов. 

Той обърна внимание и на възможните спънки пред бързото възстановяване. Например потенциално влошаване на политическата ситуация. Проблем е бавният темп на ваксинациите срещу коронавирус у нас. Ако тази тенденция се запази, рискуваме да има още една силна вълна на заболеваемост през есента, която отново да затвори икономиката ни.

Главният икономист на Булбанк коментира и възможността за прехвърлянето на производства от Азия в Източна Европа.

„Ние наблюдаваме много малък апетит от страна на бизнеса да създава нов производствен капацитет в Европа или да прехвърля такъв. Това особено се отнася до автомобилната индустрия. На практика липсват такива проекти“, каза Кристофор Павлов и допълни, че е малко вероятно в България да се реализира голям проект в автомобилното производство. 

„Секторите, в който като че ли има апетит за прехвърляне на производствени мощности в близост до Европа, са за производство на химически и фармацевтични продукти. Това е тенденция, от която смятаме, че България може да спечели, защото тези два сектора са силно развити у нас. България, може да се каже, че има традиции в производството на определени продукти в тези области“, допълни още Кристофор Павлов.