Близо 1 660 000 българи живеят в бедност, обяви социалното министерство

По данни от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) за 2020 г. равнището на бедност в България е било 23,8% или бедни са около 1,660 млн. лица. Това се казва в Плана за действие за изпълнение на националната стратегия за намаляване на бедността, който е публикуван за обществено обсъждане на сайта на МТСП.  

В сравнение с 2019 г. относителният дял на бедното население нараства с 1,2 процентни пункта, показват още данните. Рискът от бедност нараства и за отделните възрастови групи, като най-голям е той за населението на възраст 65 и повече години и децата до 18 г.   
Неравенството в разпределението на доходите в България е най-високото в ЕС и се увеличава непрекъснато през последните години, се отбелязва още в документа. През 2020 г. разликата между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от домакинствата е 8,0 пъти. За сравнение, в Европа тази разлика средно е 5,2 пъти.  

Прегледът на данните през последните години ясно показва, че поставената Национална цел за намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 г. не е изпълнена, констатират експертите в министерството. Живеещите в бедност са се увеличили с около 28 000 души спрямо базовата 2008 г. През 2020 г. най-много са се увеличили бедните възрастни хора - с повече от 128 хил. лица спрямо 2008 г. Значително е и увеличението при работещите бедни - те са се увеличили с приблизително 50 хил. лица.  

Според данните налице е тясна обвързаност между бедността и нивата на образование и икономическата активност на населението. Сред най-уязвимите групи в риск от бедност са именно безработните и икономически неактивните лица. Сред факторите за бедност са и демографските, социалните и културно-етническите специфики. 

Планът за действие предвижда интегриран подход и изпълнение на взаимосвързани мерки в областта на различните секторни политики – икономика, образование, здравеопазване, социални услуги, социални трансфери, жилищно настаняване, достъпна среда и др. Прилагането на иновативни модели и услуги за насърчаване на социалното включване ще бъдат от още по-голяма важност през следващите години, се подчертава в документа.  

Като ключов приоритет се определя устойчивата интеграция на пазара на труда на неактивни и безработни лица, в т.ч. продължително безработни. Планират се и мерки за насърчаване на заетостта на родителите, съвместяване на професионалния и семейния живот, включително чрез гъвкави режими на работа, разширяване на мрежата от услуги за ранно детско развитие, осигуряване на достъп до здравни грижи, финансова и материална подкрепа на семействата с деца, подобряване на жилищните условия и др. 

В Плана за действие са формулирани междинни стойности на основните индикатори в областта на бедността и неравенствата, чието достигане ще се цели до края на 2022 г. Според заложените стойности относителният дял на бедните като процент от населението трябва да спадне до 22,5% през 2022 г., а през 2030 г. да е 18%. 

Постигането на планираните стойности и очакваните резултати е изключително зависимо от развитието и продължителността на ситуацията с COVID-19 през следващите години и нейното въздействие върху икономиката, заетостта и обществото като цяло, отбелязват още от министерството.