Има ли бъдеще за свободното къмпингуване?

Според публикувания проект на наредбата, която трябва да уреди въпроса с къмпингуването в зони „А“ и „Б“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, каравани, кемпери и палатки ще могат да се разполагат, но на не повече от 70% от площта на съответния имот и отстояние 3 метра. Обособените места ще трябва да имат осигурени транспортен достъп, охрана, преносими химически тоалетни и сметоизвозване. Собствениците на имотите ще трябва да покажат план за разположението на палатките, кемперите и караваните, да вземат разрешение от пожарната, да се регистрират в общината, да регистрират и пребиваващите и да изпълнят още ред изисквания. 

На пръв поглед собствениците на подходящи терени не трябва да плащат нищо на общината, само че за голяма част от тези дейности местната власт събира различни такси, а и освен това тя ще вписва тези къмпинги в регистър. 

Местата за временно разполагане няма да се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма. В тях освен палатки, кемпери и каравани, могат да се поставят само архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение като кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията. 

След влизане в сила на наредбата къмпингуването на нерегистрирани места ще е незаконно, като се предвиждат глоби, които почват от 500 и стигат до 50 хиляди лева.  

„Тази наредба по-скоро ще забрани, няма да регулира, тези условия са неизпълними и през нея прозира желанието да се закрие този сектор от туризма”, каза Йордан Ибришимов от Българското кемпинг общество пред БНТ. 

„Какъв е стимулът на човек да извади тази огромна гора от документи, за да може 3 години да направи къмпинг?”, попита Ибришимов, като допълни, че според него това е безсмислено. Осигуряването на необходимите документи ще отнеме много време на човек, който желае да притежава парцел за кемпиране, и в същото време той ще може да го ползва само 3 години. 

Няма нищо лошо в свободното кемпиране, то е регулирано в много страни, каза още Ибришимов. „В страни, в които е развит къмпинг туризмът, може да забраниш свободното къмпингуване, защото това не е в интерес за хората, които са инвестирали в къмпингите, но в България нашата инфраструктура е нулева. От 401 млн. нощувки за 2017 г. ние имаме дял от 58 000. Това е 0,015% от този бизнес“, заяви Ибришимов. Той даде пример с Германия, където  приходите от къмпингуване се анализират от туристически институт и за 1 година се изчисляват на 15 млрд. евро. 

„Свободното къмпингуване се наложи в България поради факта, че цялата инфраструктура, която имахме от къмпинги, беше унищожена", припомни той. По думите му много малко къмпинги се запазиха, защото край морето апетитите за строежи са големи. 

Ибришимов отбеляза, че над 70% от приходите в този туризъм са не просто от нощувките, а от интересите на хората, които ходят по местни заведения, ресторанти и забележителности. Според него наредбата с предложените нови правила няма да влезе в сила в скоро време, а хората ще ходят там, където могат, каза в заключение Ибришимов.

„Истината е, че тази наредба не е пълна. Но дори и да беше, тя нямаше да има смисъл. Докато не се регламентира точно дивото къмпиране, всеки следващ нормативен акт няма да има смисъл", категоричен е кметът на Царево инж. Георги Лапчев. Той подчерта, че с глобите, които бяха отменени от Върховния административен съд, общината не се е опитвала да забрани дивото къмпиране, а да направи регламент за хората, които почиват там, за да не се карат.