Защо американците не искат мигранти от Мексико

Изявлението му на „импровизирана” среща не подаде информация за източниците на финансиране на строителството, но новината за стената предизвика доноси, объркване и заплахи от съдебни действия.

„Това не е конституционно и ще го оспорим в съда” казват от Лигата на обединените граждани на Латинска Америка, а сайтът occupydemocrats.com вместо да коментира, просто припомни мислите на харизматичния гурмен и телевизионен продуцент Антъни Бурдейн, който напусна този свят преди три години. Предлагаме превода на част от неговия впечатляващ, болезнено актуален текст.

Американците обичаме мексиканска храна. Консумираме в огромни количества начос, такос, буритос, тортила чипс, енчилада, тамалес и всичко, което дори само прилича на мексиканско. Обичаме мексикански напитки, с ентусиазъм се наливаме с огромни количества текила, мескал и мексиканска бира. Харесваме и мексиканците, след като ги наемаме да ни работят. Въпреки нашето нелепо лицемерно отношение към имиграцията, оставяме мексиканците да готвят храната ни, да отглеждат продуктите за нея, да почистват къщите ни, да косят ливадите пред тях, да ни мият чиниите и да се грижат за децата ни. Всеки ресторантьор ще ви каже, че браншът ще се срине за една нощ без мексиканските работници. 

Някои, разбира се, твърдят, че мексиканците ни крадат работните места. Но за две десетилетия като главен готвач и работодател никога не се е случвало дори ЕДНО американско дете да почука на вратата на ресторанта ми, за да кандидатства за мияч на съдове, портиер или дори за помощник-готвач. 

Обичаме и мексиканските наркотици. Консумираме титанични количества от тях и хвърляме изключителни усилия и разходи, за да ги придобием. За да задоволим мрачните си апетити, всяка година харчим милиарди долари за мексиканска дрога и в същото време хвърляме други милиарди, за да „попречим” на тази дрога да стигне до нас. 

Обичаме мексиканска музика, мексикански плажове, мексиканска архитектура, мексикански интериорен дизайн, мексикански филми и сериали... 

Но защо не обичаме Мексико?

Вдигаме ръце и свиваме рамене – „не знаем” какво се случва отвъд границата. Може би ни е неудобно, защото в края на краищата Мексико ни познава и винаги е до нас, за да обслужва най-тъмните ни нужди и желания. Независимо дали се обличаме като глупаци и се пропиваме, изгаряйки на слънцето през ваканцията в Канкун, дали хвърляме песос по стриптийзьорки в Тихуана или разпускаме с мексиканска дрога, рядко показваме прилично поведение в Мексико. Така че мексиканците познават тъмните ни страни и щем - не щем, го виждаме.

Това, което не виждаме и изглежда не ни интересува особено, са десетките хиляди мъртви мексиканци, обикновено невинни семейства, станали „съпътстващи” жертви на войната срещу наркотиците. 

Мексико. Нашият доведен брат от друга майка. Страна, с която сме неумолимо, дълбоко свързани в тясна, но често неудобна прегръдка. Красива страна с някои от най-красивите плажове на земята. Планини, пустиня, джунгла. Красива колониална архитектура, трагична, елегантна, насилствена, нелепа, героична, плачевна, сърцераздирателна история. Страна на величествени останки от велики империи, която ни познава добре. 

Дали затова не я обичаме?