Добре дошли в Швейцария, IT специалисти, но вземете решението си информирано

В началото на този месец Малта, Португалия, Хърватия, Естония и други страни се впуснаха в надпревара да примамват туристи от компютърния бранш, прилагайки правилото за „пребиваване на номад“ - едногодишно разрешително за престой на работници от IT сектора, които идват от страни извън ЕС, без да им е нужна туристическа виза. Кандидатите трябва да представят доказателство, че работят дистанционно за чуждестранна компания или че са самонаети, предоставящи услуги за клиенти в чужбина.

Според Times of Malta дигиталният номад харчи приблизително € 30 000 годишно на острова, което е нова печеливша икономическа ниша за малката средиземнорска държава. В по-скъпата Швейцария тази категория дългосрочни туристи ще трябва да бръкнат в портфейлите си по-дълбоко.

Сега, когато голяма част от Европа, вкл. Швейцария, отваря границите си за туристи, в туристическата индустрия вее нов вятър - да задържи пътуващите по-дълго на едно място, за да допринесе за намаляването на въглеродния отпечатък. В Швейцария обаче престоят е ограничен. 

Преди Брекзит типичен начин на живот за младите британци от категорията дигитален номад е зимата в Швейцария, лятото – във Франция, модел, който сега определено ще трябва да променят. Вече действа ограничението 90/180, т.е. граждани извън ЕС могат да пътуват 90 дни без виза в страните от Шенген (вкл. Швейцария) на всеки период от 180 дни. Едно „номадско” разрешение би заобиколило това правило и би предоставило доста други преимущества: дигиталните номади плащат наем за апартаменти, които иначе биха останали празни, купуват си карти за ски и транспорт, поддържат добро равнище на живот. Освен това номадското разрешение за престой дава точна информация на властите кой влиза в страната и къде пребивава, пише swissinfo.ch.

Швейцария всъщност има такъв тип разрешение (виза „тип D“ за престой над три месеца), пред което обаче стоят доста препъникамъни на бюрокрацията. Така например, ако посочите причина за посещението си „друга” (освен работа, обучение или събиране със семейството), може да ви откажат поради „неизчерпателни данни”. Ако пък посочите „свободна практика” (което напр. Малта приема), ще трябва да подадете и допълнително заявление до миграционната служба в кантона, в който смятате да пребивавате. Ако пък сте пенсионер, ще трябва да докажете, че имате силни връзки с Швейцария – идвали сте редовно на почивки, имате роднини или дори сте живели тук. Освен това трябва да гарантирате, че няма да си търсите работа  в Швейцария.

Като цяло няма единни критерии за кандидатите, освен един – да докажете, че разполагате с достатъчно средства, за да не „тежите” на Швейцария (100 швейцарски франка на ден е добро начало).

А ако все пак отговаряте на условията, къде да се настаните? Вижте последния доклад на Credit Suisse за най-достъпните места за живеене в Швейцария. който класира евентуалното ви номадско местожителство според местните данъчни и здравноосигурителни ставки, наемите, разходите за пътуване и някои други критерии, от които дигиталните номади обикновено не се интересуват. 

А ако искате живот в алпийска Швейцария, огледайте добре сравнителната таблица на цените в известните планински курорти и селищата в съседни региони и изберете „вашето” място, като имате предвид, че Швейцария не е голяма страна, условията като природа навсякъде са почти еднакви, а вътрешният транспорт е изключително добре развит. Защото информацията на Credit Suisse показва, че баровските курорти „водят” в цените близката провинция средно в съотношение 2:1, а „не-средно” може да се стигне и до 5:1.

Все пак чакането за дългосрочна виза може би ще си струва, защото ще видите прекрасни места, ще поживеете в някое такова и ще можете да вършите дистанционната си работа в спокойна и живописна обстановка. 

Колкото до бюрократичните спънки – швейцарското законодателство не предвижда скорошна промяна.