Около 8 милиона тона пластмасови отпадъци попадат всяка година в океаните

Слънцето и вълните постепенно ги разбиват на малки пластмасови песъчинки – т.нар. микропластмаси, които морските течения отнасят на стотици хиляди километри от точката им на произход. 

Проследяването и почистването на микропластмасите е изключително трудно, а те може да навредят на морския живот и морските екосистеми и от там да се наместят в цялата хранителна верига, докато не попаднат и в храната ни. 

Сега учени от Мичиганския университет са разработили нов начин за глобално наблюдение на океанските микропластмаси, чрез който могат да следят движението им във времето и да предоставят ежедневна хронология за произхода, посоките и евентуалните места, където в крайна сметка ще се натрупат, съобщава een.com. 

Подходът разчита на глобалната сателитна навигационна система Cyclone (CYGNSS) и може да покаже глобална картина на движенията на микропластмасите в океаните и дори да увеличи мащаба и резолюцията при заснемането на малки площи, от които се изхвърлят пластмасови отпадъци.

Техниката е значително по-добра от сегашните методи за проследяване, които разчитат главно на докладите за движението на планктона, чиито потоци увличат със себе си много микропластмаси. Изследователският процес е още в началото си, но учените смятат, че той може да доведе до фундаментална промяна в начина за проследяване и управление на този тип замърсяване. 

Първоначалните наблюдения с новата методика са показателни. Вече се установи, че глобалните концентрации на микропластмаса варират според сезона, достигайки връх в Северния Атлантик и Тихия океан през летните месеци на Северното полукълбо. Юни и юли например са пиковите месеци за Големия тихоокеански остров от отпадъци, който плава в северната част на Тихия океан и носи огромни количества микропластмаса. Концентрациите в Южното полукълбо са най-високи през летните месеци януари и февруари и по-ниски през зимата.

Данните показаха също така неколкократен скок в концентрацията на микропластмаси в устието на река Яндзъ, отдавна подозиран основен източник на замърсяването с пластмаса. Едно е обаче да се подозира, а съвсем друго да се наблюдава това, казат учените и смятат, че информацията може да помогне на организациите, които почистват микропластмасите, да използвт по-ефективно корабите и другите си ресурси. 

Мичиганският университет вече води преговори с нидерландската компания The Ocean Cleanup за съвместна работа, чрез която да се легализира методът, приложен за първоначалните констатации на екипа. Данните ще бъдат полезни и за работна група, финансирана от ЮНЕСКО със задачата да разработи нови начини за борба със замърсяването на световния океан с микропластмаси.