Какво тревожи президента Радев и председателя на КЕВР?

Вчера, 15 юни, по молба на председателя  на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов беше проведена среща между него и президента Румен Радев. От пресцентъра на президентската институция съобщиха, че по време на срещата Иванов е споделил с държавния глава нерешените през годините проблеми в енергетиката.  

От своя страна президентът е изказал мнение, че натрупаните проблеми в енергетиката създават сериозни рискове пред този сектор, икономиката и хората.  

Един от основните проблеми, споделени от председателя на КЕВР, е забавянето на изграждането на междусистемната връзка с Гърция, което продължава вече 12 години. По думите на Иванов има редица въпроси, свързани и с изграждането на българската част от газопровода „Турски поток“. Въпреки че проектът беше обявяван като приоритетен, стратегически важен и ключов за енергийната сигурност на България, според експерти завършването му се бави умишлено.  

Целта на изграждането на интерконектора е българската газопреносна мрежа да се свърже с гръцката и с Трансадриатическия газопровод (TAP),  като по този начин гарантира доставки от източници, различни от руската държавна компания „Газпром“. Капацитетът му е 3 млрд. куб. м природен газ годишно - колкото е и годишното потребление на България, а при пазарен интерес, какъвто без съмнение ще има, той може да бъде увеличен до 5 млрд. куб. м/г.  

Към днешна дата трасето на интерконектора е напълно изчистено, съобщава фирмата изпълнител на проекта след скорошното посещение на служебния министър на енергетиката Андрей Живков. Над 90% от доставените тръби са разпределени на място в подготовка за по-нататъшни дейности, а повече от 90 км от трасето са напълно готови. Най-критични за навременното завършване на проекта са производството и доставката на специализираното оборудване за наземните съоръжения, според ICGB.  

Липсата на разклонения на газопровода до градове от Северна България като Свищов, Козлодуй, Лом и Видин показва, че това е само транзитен газопровод, построен изцяло с български средства, без яснота дали те ще могат да бъдат възстановени от транзитните такси при ниските обеми на пренос, посочи Иванов. 

Бившият министър на енергетиката Теменужка Петкова обясни забавянето през 2020 г. с глобалното разпространение на пандемията от COVID-19 и ограниченията, свързани с нея. Според изпълнителя проектът ще бъде готов до края на годината, но между 4 и 6 месеца ще бъдат необходими за завършване на всички законови процедури, издаване на лицензи, изпитване и сертифициране на газопровода преди влизането му в търговска експлоатация.  

Президентът и председателят на енергийния регулатор обсъдиха и тежкото състояние, в което се намира ТЕЦ „Марица-Изток 2", и необходимостта от устойчиво решение за бъдещето на въглищните електроцентрали.  

Държавната ТЕЦ увеличава загубата си за първото тримесечие на 2021 г. до 81,358 млн. лева от 63,951 млн. лева година по-рано, става ясно от неодитираните отчети на енергийните дружества за периода януари-март 2021 г., публикувани на сайта на БЕХ. До голяма степен това се дължи на увеличените разходи за вредни емисии, които скачат за година до 78,427 млн. лева от 57,477 млн. лева.  

Плащанията по заема на компанията за почти 400 млн. лева, който трябва да бъде погасен до 30 юни 2024 г., са просрочени. Вземането към края на март възлиза на 334,463 млн. лева, вкл. просрочени лихви за почти 10,2 млн. лева. Приходите от продажба на еленергия на електроцентралата намаляват до 99,243 млн. лева към края на март, а тези от продажби на ток на НЕК падат до 93,977 млн. лева.  

При по-ниско натоварване на блоковете в централата – какъвто е режимът на експлоатацията им в момента, цената на преките разходи се повишава, тъй като разходите за персонал и поддръжка са едни и същи и не зависят от натоварването на блоковете. В централите в  комплекса „Марица-Изток“ работят около 4000 специалисти, а в минния комплекс - около 8000 човека, което поставя въпроса за социалната функция на въглищните централи.  

Позицията на президента Радев и на председателя на КЕВР е, че „България има остра нужда от национална енергийна стратегия, която да даде повече яснота и предвидимост за бъдещото развитие на българската енергетика в контекста на прехода към по-ниски въглеродни емисии и защита на работещите в сектора". По думите на президента в енергетиката са необходими устойчиви и дългосрочни решения, които да дават предвидимост за хората и бизнеса.  
„Изработването на енергийна стратегия следва да бъде сред първите задачи на следващото управление“, посочи президентът. 

Не на последно място президентът призова за ценово решение на енергийния регулатор по отношение на електрическата и топлинната енергия, което максимално да бъде съобразено с възможностите на българските граждани и на бизнеса. Председателят на КЕВР увери, че регулаторът ще положи усилия цената да бъде възможно по-ниска от очакваното, въпреки рязкото поскъпване на природния газ и цените на въглеродните емисии.