Здравеопазването в Евросъюза се крепи на лични връзки и подкупи

Проучване, проведено от Transparency International, показа, че близо една трета от жителите на Европейския съюз са разчитали на лични връзки за достъп до здравеопазване по време на Covid кризата. Според проучването, проведено между октомври и декември 2020 г., всеки пети в Румъния, България, Унгария и Литва е платил подкуп за медицинска грижа, показват още данните. Всъщност констатацията, че в здравеопазването у нас има корупция и се ползват лични контакти, не е новина. Всеки българин, на когото се е наложило да ползва здравни услуги, знае това от емпиричен опит.  

Близо 30% от европейците са разчитали на личните връзки за достъп до здравни услуги. Тази практика е най-разпространена в Чешката република, където 54% от хората са получили достъп до болница по този начин. В класацията следват Португалия с 46% и Унгария с 41%.   

Даването на подкуп за медицински услуги е най-разпространено в Румъния, България и Унгария, показва проучването. 22% от румънците и 19% от българите са платили допълнително, за да си осигурят лекарска помощ. Висок процент на платилите подкуп се отбелязва и в Литва (17%), Хърватия (14%), Белгия (10%), Австрия (9%) и Гърция (9%).  

Според две трети (62%) от 40 000 участници в проучването основната причина е корупцията в управлението на страната. 76% оценяват ситуацията в страната си като влошена или в застой. Докладът, цитиран от Guardian, очертава общото недоволство от удобните взаимоотношения между големия бизнес и правителствата, както и висока степен на пряко участие на гражданите в корупционни практики за достъп до обществени услуги.  

По-малко от 20% от жителите на Дания и Финландия смятат, че корупцията в правителството е проблем в тяхната страна, докато повече от 85% от тези в България, Хърватия, Кипър, Италия, Португалия и Испания вярват, че е така. В нито една страна не преобладава мнението, че корупцията намалява. Най-позитивният резултат е в Словакия, където така смятат 39 на сто от жителите. 

Авторите на доклада, озаглавен „Глобален барометър на корупцията - ЕС", оценяват констатациите в него като особено тревожни, като се има предвид, че държавите членки се готвят да отделят милиарди евро за възстановяване след пандемията съгласно националните планове на 24-те страни членки.  

От 7,5 трилиона долара, изразходвани в световен мащаб за здраве всяка година, 500 милиарда долара се губят за корупция, отбелязват в доклада си авторите на проучването.