Световна данъчна война може да унищожи над 1% от световния БВП

Американската администрация последователно настоява за решения срещу дългогодишния глобален бум в укриването на корпоративния данък и активира разговори за нови международни правила, които да ограничат насочването на големите печалби на мултинационалните компании към данъчни убежища. 

С това президентът Байдън вероятно иска да събере повече средства от американския бизнес, за да финансира приоритетите си, но въпреки това предложенията на страните от Г-7, които техните финансови министри одобриха преди няколко дни във Великобритания, са добра новина, според анализ на сп. Economist.

Наложена през 20-те години на миналия век, досега данъчната система представляваше интерес за политиците само в частта ѝ за избягване на двойното данъчно облагане, но не и за ограничаването на злоупотребите с нея. Резултатът е непрекъснато „усъвършенстване” в укриването на данъци до точката, в която според анализ за 2018 г. 40% от печалбите на мултинационалните компании се прехвърлят в страни от т.нар. данъчен рай. 

Организацията за икономическо сътрудничество и развитиие (OECD) изчислява, че това са максимум $ 240 млрд. годишно - малка част от световната икономическа продукция, но голяма сума в сравнение с множеството неизградени болници и добри пътища по света. 

Досегашните опити да се запуши тази дупка бяха частични, но сега Г-7 искат цялостно решение. Те подкрепиха глобална минимална ставка на корпоративния данък от най-малко 15% и това е само първа стъпка. Все още трябва да се намерят условията, на които да се съгласят още 132 други държави, вкл. Китай и Индия. 

Бедните страни се опасяват от разширяване на пропастта между тях и богатите, тъй като за Г-7 печалбата от минималния данък може да надхвърли 60%. Някои данъчни убежища също ще окажат съпротива, в т.ч. и Ирландия, която ревниво пази своята 12,5% корпоративна данъчна ставка и има вето по данъчните въпроси в ЕС.

Ако се преодолят тези пречки, реформите ще станат закон. Но има и много съпътстващи препятствия. САЩ са загрижени да не подбият конкурентоспособността на американските компании и искат Франция, Обединеното кралство и други страни да премахнат незабавно данъците, които въведоха върху цифровите услуги, с мишена - компаниите от Силициевата долина. Европа иска САЩ да направят първата крачка към споразумение, а OECD признава, че една данъчна война може да унищожи над 1% от световния БВП.

Не е реалистично обаче да се очаква някакво мащабно увеличение на данъчните приходи, промъкнали се през вратичките за укриване на данъци. По-добри резулати се очакват от минималния данък, който обаче при 15% би увеличил глобалните приходи от корпоративния данък само с 2,7%. 

Но няма връщане назад. Правителствата са съгласни, че корпоративният данък е извън контрол и че данъчните права трябва да бъдат съобразени с икономическата реалност. Сега доминиращата идея е, че фискалният суверенитет трябва да се реализира в две посоки: право на собствени данъчни ставки на държавите и спиране на практиката мултинационалните компании да се регистрират в юрисдикции с ниски данъци, а не в страните, в които оперират. И до края на годината може би ще има международно споразумение, което ще сложи край на бзинес модела на нулевите данъчни убежища на Карибите. 

При такава перспектива и предвид ковид-дупките в бюджетите, развитите икономики вероятно ще спечелят повече от развиващите се. Това вероятно ще отприщи натиск за преразглеждане на глобалните данъчни условия. Но това е пътят към по-рационална и по-справедлива данъчна система и преговарящите трябва да го имат предвид през предстоящите трудни месеци, заключава Economist.