Още една възможност за намаляване на парниковите емисии

Когато става дума за опасните за климата емисии от парникови газове, в съзнанието ни бързо изникват топлоцентрали, автомобилен трафик, въглищни мини и мегастроежи. Това са и обичайните примери на световни научни и политически форуми, които търсят начини за смекчаване на климатичните промени. 

Оказва се обаче, че една област на човешката дейност досега е силно подценявана като източник на парникови емисии и това са редица аспекти в хранителния сектор, вкл. преработката, опаковането, транспортът, доставките и всички други дейности, съпътстващи консумацията на храни. Често не осъзнаваме колко са много, но хранителните стоки участват напр. в пътния трафик заради факта, че не само ги купуваме ежедневно, но и често вместо местни, избираме храни, доставени от големи разстояния. После употребяваме енергия, за да ги приготвим в кухните си, а след консумацията им отново прибягваме към употреба на енергия, за да почистим съдове, прибори, покривки и пр., и пр., като при това използваме и несметни количества почистващи препарати и вода. Същото е и ако се храним в заведения, като немалък дял от „вредните” практики в световен мащаб има изхвърлянето на почти една трета от произведените храни. В същото време цените им растат.

Всички тези дейности поглъщат енергия и отделят парникови емисии – и дори не можем да си представим колко. Отговорът дава едно ново глобално проучване на Института за Земята към Колумбийския университет, чиито резултати цитира сайтът een.com. Учените са изчислили, че през 2018 г. дейностите, свързани с производството и консумацията на храни, са произвели еквивалента на 16 милиарда метрични тона въглероден диоксид, т.е. една трета от цялото количество въглеродни емисии, произведени общо от всички човешки дейности. 

Според изследването ефективното интегриране с науката може да доведе до множество основни възможности за преминаването на хранителния сектор на „зелени” релси и работата по темата вече е започнала. Резултатите от изследването се ползват като основа за подготовката на система от документи с препоръки, които се разработват в съвместен проект на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO), NASA, Нюйоркския университет и експертите от Колумбийския университет. Техните екипи работят в две взаимосвързани посоки: изследване на околната среда и създаване на устойчиви, екологични хранителни системи. 

Водеща роля в съвместния научен проект имат учените от звеното за екологична статистика към FAO. Те смятат, че производството на храни е напълно неразработена област за иновации, които могат да намалят в значителна степен въглеродния отпечатък на хранителната индустрия и секторът да се включи в общите усилия за постигане на целите на Парижкото споразумение. Учените казват също, че пропускът с хранителния сектор като източник на парникови емисии се е отразил и на Рамковата конвенция на ООН за климата, и смятат, че документът трябва да се допълни.

Центърът за глобална енергийна политика (CGEP) към Института за международни и обществени отношения при Колумбийския университет също разработва широк кръг от указания, насочени към широката общественост. Тяхната задача е да изяснят в цялата им пълнота и на достъпен език връзките на климатичните промени с производството, преработката и консумацията на храни и да насочат обществото, доколкото е възможно, към местни хранителни продукти и пълноценна, енергоефективна консумация.