Скуката и свободното блуждаене на мислите ни правят по-креативни

Професор Марк Верен, президент на Института за клинична неврология в Рен, основател на Експертния център по болестта на Паркинсон в Бретан и директор на изследователското подразделение на „Поведение и централни сиви ядра” в Университета в Рен, е категоричен в мнението си: „Скуката или блуждаенето на ума (свободният поток от мисли) активират напълно определени области от мозъка, свързани с областта на хипокампуса, а оттам - и нашата памет, т.е. не тези зони, които се задействат, когато работим или гледаме екрана.”

„В случай на скука мозъкът навлиза в режим на работа „по подразбиране”. И тогава той може да установи връзки между онези събития или идеи, залегнали в нашата памет, които никога не биха се свързали, ако не сме били отегчени и не ни е било скучно. Именно тези нови връзки и нови съединения насърчават креативността”, се казва в статията.

„Режимът по подразбиране” на мозъка събужда задната тилна част (чрез която, в частност, идва визуална информация), теменната част (отговаряща за интеграцията на сетивната информация, която мозъкът получава), вътрешната слепоочна област (където се намира запаметяването) и накрая челната част (тази, която го организира). Тази верига се „оросява” от невротрансмитер: допамин, който стимулира желанието да се твори”, посочва авторът на материала.

„Пациентите с болестта на Паркинсон, които вече не произвеждат достатъчно допамин, се оказват по-малко креативни. Но ако ги лекуваме с допаминови агонисти, които имитират действието на допамина, техният творчески потенциал отново се увеличава, което ясно разкрива главната роля, която играе този невротрансмитер”, отбелязва проф. Верен.

„Излиза, че гениалността на човека се е проявила благодарение на скуката?” Такава хипотеза не е изненада за Патрик Лемуан, доктор по невробиология и автор на книгата „Възхвала на скуката”: „Ако Нютон не се беше оказал затворен вкъщи поради чумата, ако не му е било толкова скучно, той вероятно не би имал време да наблюдава как пада ябълка и да създаде своя закон за гравитацията.”

„Създавайки нещо, ние го правим въз основа на вече записаната информация: създаваме, използвайки нещо старо и познато. Мозъкът не създава нови връзки въз основа на Уикипедия или на данни, записани в интернет”, обобщава професор Верен. „Той се нуждае от материал за творчество.” Това мнение се споделя от д-р Лемуан: „Айнщайн имаше гениалността да обедини понятията за време и пространство, защото знаеше всяко от тях поотделно. Когато сме отегчени и ни е скучно, когато мечтаем, ние сме сякаш откъснати от реалния рационален свят и можем да асоциираме понятия, които априори нямат връзка помежду си, така ние ставаме креативни.”