Какво се случва със старите вятърни турбини?

Вятърните турбини отдавна са се превърнали в емблематично изображение за чиста енергия. Задава се обаче проблем, който може да наруши образа на ветрогенераторите. 43 милиона тона лопати от турбини ще достигнат предела на своя живот до 2050 г., посочва Renew Economy, като напомня, че животът на една вятърна турбина е между 25 и 30 години.  

Лопатите, които са част от ветрогенератора, се изработват от термореактивни полимери с ниско тегло, способни да издържат на силни ветрове и дори урагани. В ранните години, когато технологията едва прохождаше, те се изработваха предимно от фибростъкло, но през последните десет години за направата им се използват въглеродни влакна и епоксидна смола, което ги прави много трудни за рециклиране.  

В САЩ и Европа, където първата вълна от ранни търговски инсталации за вятърни турбини наближава края на живота си, настоящата практика е лопатите да се заравят в големи депа, но предвид прогнозирания растеж на индустрията, това не се смята за устойчиво решение. Някои европейски държави дори въведоха забрана за тази практика. Някои от компонентите на турбините в Европа се продават „втора ръка" на държави от Азия и Близкия изток. Усъвършенстването на технологиите позволява използването им за по-дълъг период от време, а не само за 25 години, както старите генератори. 

В Ротердам „пенсионираните" ветрогенератори се използват по друг начин. Холандският град може да се похвали с детска площадка с площ от 1200 квадратни метра и най-различни съоръжения за игра, които са изградени почти изцяло от разглобени вятърни турбини. 

„Преди 20 години аз и моите колеги се питахме какъв би бил най-големият ветрогенератор, който можем да си представим. Никой не можеше да допусне, че може да се направи турбина с мощност от над три мегавата", спомня си Винсент Шелингс, който работи за General Electric в холандския град Еншеде. Сега той ръководи строителството на най-големия вятърен генератор в света - Haliade-X. Той е с мощност от 12 мегавата - четири пъти повече от максимума, който е считан за възможен преди 20 години. 107-метровите му перки произвеждат с 45% повече електричество от досегашните модели. 

Светът трябва да инсталира средно 180 GW нова вятърна енергия всяка година, за да ограничи глобалното затопляне под 2 °C, като ще трябва да инсталира до 280 GW годишно от 2030 г. нататък, за да поддържа път, отговарящ на нулевите въглеродни нива до 2050 г., според новия доклад от 2021 г. на Глобалния съвет за вятърна енергия. Това означава, че производителите трябва сериозно да помислят за дизайна на съоръженията, така че той да е съобразен не само с работния им цикъл, но и с възможността за тяхното повторно използване и преработка, след като бъдат свалени от експлоатация.  

Journal of Environmental Management публикува резултатите от проучване на пазарния потенциал на материалите, получени при рециклиране на вятърни турбини. Проучването установи, че механичното смилане на перките от фибростъкло е икономически ефективен начин за производство на материали, които могат след това да се използват в производството на цимент. Според данните от анализа механичното рециклиране е по-евтино от депонирането и изгарянето на турбините и има налични пазари за получените материали.  

Тези начини на рециклиране обаче не са подходящи за обработка на турбините, направени от въглеродни влакна. Предстои още много работа за намиране на рентабилно решение, което да осигури истинска кръгова устойчивост на вятърната индустрия.