Накъде ще духат слънчевите ветрове

Слънцето постоянно излъчва потоци електрически заредени частици – слънчевите ветрове. Те имат прекрасната си проява в полярните сияния, но невинаги се ограничават с живописните светлинни спектакли в небето. Слънчевите ветрове бомбардират Земята, но, за щастие, нашата планета е защитена от атмосферата и магнитното си поле. Понякога обаче Слънцето изхвърля огромни маси облаци от силно магнетизирана плазма, които се изстрелват в пространството с първоначална скорост от около 3000 км в секунда - достатъчно, за да пробият естествения магнитен щит на Земята. Но какво значение има всичко това за живота на Земята?

Астрономите изучават слънчевата активност от векове. Съвременните компютри са основното им оръжие, за да разберат поведението на Слънцето и последствията му за живота на Земята.

„Космическата метеорология изисква изследвания в реално време, за да можем да прогнозираме въздействията ѝ преди дадено събитие, а не чак след това“, обяснява пред enn.com Николай Погорелов, професор по космически науки в Университета на Алабама, САЩ. 

А Юха-Пека Лунтама, който ръководи отдела по космическа метеорология в Европейския център за космически операции в Дортмунд, Германия, казва за DW: „Слънцето ни дарява с топлина и светлина, но понякога активността му има странични ефекти. От Земята то може да ни се струва спокойно, но по-отблизо нещата изглеждат други. Слънцето е огромен термоядрен реактор, който превръща водорода в хелий. Всяка една секунда, 24 часа в денонощието, тази атомна реакция трансформира над четири милиона тона маса в чиста енергия.”

В лабораторията в Дортмунд данните за Слънцето пристигат в реално време чрез онлайн портал. Информацията се осигурява от стотици наземни телескопи и няколко дузини орбитални сателити. При слънчеви изригвания тези данни отговарят на въпросите колко голям е плазменият облак, колко бързо се движи, Земята ще попадне ли на пътя му. Ако плазменият облак има собствено магнитно поле с противоположен магнитен заряд от този на земното магнитно поле, може да се отключи голяма, опустошителна геомагнитна буря, която ще засегне цялата земна инфраструктура. Високоволтовите електропроводи може да действат като гигантски антени, а магнитните бури може да са толкова силни, че да дестабилизират електропреносната мрежа, да повредят трансформаторите и да прекъснат електроснабдяването. 

През 1989 г. една геомагнитна буря остави на тъмно часове наред около 6 милиона души в Канада. А днес, десетилетия по-късно, когато сме още по-зависими от дигиталните системи, една слънчева буря може да ги парализира за часове, дори за дни.

И последствията ще бъдат драматични – проучванията показват, че глобалната икономика може да загуби милиарди евро като продукция и като нарушаване на доставките. Затова правителствата трябва да разполагат с ясен и научнообоснован план за защитна реакциия, смятат учените. Според лабораторията в Дортмунд процесите в слънчевата активност протичат много бързо и могат да засегнат Земята в рамките на 15 до 17 часа – достатъчно кратко време, за да се правят тепърва планове за защита на инфраструктурата.