Добивът на злато - доходна и рискова индустрия в Африка

Африка е на второ място по златодобив след Азия, но с производството на множеството нерегистрирани малки златни мини на континента количеството е значително по-голямо. Там жълтият метал се добива примитивно, като се използват опасни химически вещества. Скрити дълбоко в африканските джунгли, такива „предприятия” са труднодостъпни и не е лесно да се открият, което затруднява и легализирането им. Сателитните данни обаче откриват локациите на малките златни рудници, чиято дейност често е хазарт със здравето на работниците и екологичен риск за околната среда.

Гана е един от водещите производители на злато в Африка и седми производител на ценния метал в света. Големите златни мини се разработват от големи търговски компании, като повечето от тях използват тежка техника. Но според сайта enn.com около 35% - 40% от златото се извлича от малките мини, които обикновено работят нерегламентирано, т.е. без законни разрешителни, без здравни или екологични стандарти. Журналистическо разследване на liveghanatv.com разкрива, че делът на „неформалния” златодобив през 2016 г. е генерирал приходи от над $ 2,2 млрд. Години наред държавата декларира, че прави опити да легализира малките златни мини, които по някои данни са между 30 000 и 40 000, но без успех. Местните хора наричат този златодобив „галамсай” (galamsey) – жаргон, идващ от местните думи „събирам” и „продавам”.  В официалния златодобив на Гана са заети около 1 милион души, но всъщност от него се прехранват близо 4,5 милиона. Много от „галамсаите” живеят в бедност и издържат семействата си за сметка на околната среда и на своето здраве. 

Въпреки че отделните малки златни находища обхващат по-малка площ от големите промишлени златодобивни мини, въздействието им върху природата е по-голямо. В югозападните гори на Гана, например, въглеродният отпечатък от малките мини е почти седем пъти по-голям от този на промишлените. Живакът и тежките метали, които се използват за извличане на златото в малките златни рудници, замърсяват питейната вода на цели общини. Последствията са тежки здравословни проблеми - например бъбречни заболявания и неврологични разстройства, най-вече за тези, които постоянно работят с опасните химикали.