Емиграцията „изток – запад”

По данни на Световната банка Русия е на първо място в Европа и Централна Азия по брой емигриращи в чужбина. За последните 30 години 7,4% от населението (144 млн. души) е напуснало страната, а Руската федерация е загубила 9,7% от работната си сила. През 2017 г. например 10,6 милиона руснаци са потърсили работа извън страната си, което надхвърля броя на емигриралите от Украйна, Беларус и Молдова, взети заедно. 

В същото време показателите на Русия са по-добри от някои други страни от Източна Европа. Пак според Световната банка за същия период в чужбина са емигрирали 24% от гражданите на Молдова, 21,9% от гражданите на Хърватия, 20,9% от тези на Литва и 18,2% от Румъния.

Числата за България варират, но се смята, че около 20% от трудоспособното население на страната е емигрирало.

Като цяло емиграционната вълна от Източна Европа и Русия може да се обясни с така жадуваното години наред отваряне на границите, като, разбира се, не се пропускат и икономическите причини, условията за труд и възможностите за образование и лична реализация. Преобладава мнението, че емиграцията от Източния блок се е отразила сериозно на страните на емигриралите и това особено силно се отнася до интелектуалния елит.

Учените и висококвалифицираните специалисти, напуснали Русия, сега са пет пъти повече, отколкото през 2012 г., като за 2020 г. броят им е 70 000. През 1990 г. Руската федерация е първа в света по брой учени, но днес, след 30 години, броят им е намалял с 65% и според ТАСС тази тенденция продължава вече няколко десетилетия. Все пак общият баланс на миграционните потоци е положителен за Русия, тъй като емигриралите в страната съставляват вече 8% от населението ѝ, но едва 13% до 17% от тях са висшисти.

Емигриращите руски учени формират 70% от емиграционния поток и предпочитат най-вече Германия, Израел и Швейцария. И тенденцията ескалира. Анкета на Boston Consulting Group с 24 000 респонденти показва, че половината от руските учени биха искали да работят в чужбина, както и 52% от топ мениджърите, 54% от IT-специалистите, 49% от висшистите с инженерни специалности и 46% от лекарите. Анкетата оценява почти две трети от потенциалните емигранти (65%) като „дигитални таланти” – специалисти по изкуствен интелест, програмисти, разработчици на потребителски интерфейс и т.н., като 57% от тях са на възраст до 30 години. При студентите до 21 г. този процент е още по-висок - 59%. 

След влизането в ЕС емиграцията от България се поукроти. Според НСИ годишно от страната емигрират средно около 27 000 души. Проучванията сред българските студенти сочат тенденция към 15% емиграция. Българските емигранти предпочитат Германия, Великобритания, (преди Брекзит), Франция, Испания и САЩ. За младата емиграционна вълна значение имат и отворените възможности за образование в чуждестранните университети – между другото, популярна практика още от началото на миналия век, прекъснала след 1944 г. 

Заради икономическата криза в редица страни, обаче, към България, макар и плахо, все пак има и обратна миграция.