Гените, заради които владеем света

Да бъдем креативни, за да останем хора! Идеята не е нова, но е трудно да се докаже. Това е и предизвикателството пред научноизследователския екип от Университета на Гранада (Испания) и Медицинския институт при университета „Джордж Вашингтон” (Сейнт Луис, САЩ), тръгнал по следите на гените, които отличават хората от близките им видове. 

Според изследването откритите досега 972 гена на съвременния човек регулират три различни системи в мозъка, като най-стара е системата на емоционалните реакции. Тя се е развила при маймуните преди около 40 милиона години и управлява способността да учим, да помним, да градим социална привързаност и да усвояваме поведенчески модели. Преди по-малко от 2 милиона години се развива системата за самоконтрол, която включва способността да си поставяме цели, да се обединяваме в групи с други хора и да създаваме сечива. „Най-млада” е системата на самосъзнанието, възникнала едва преди около 100 000 години, когато човешкият вид е изправен пред предизвикателствата на климатични промени, довели до намаляване на източниците на храна и други необходими ресурси за оцеляването му. Системата на самосъзнанието развива две посоки: способността ни за т.нар. епизодично учене, т.е. да запомняме и усвояваме нови поведенчески характеристики и да подобряваме старите, плюс т.нар. автобиографична памет - способността ни да обединяваме в мисленето и поведението си минало, настояще и бъдеще. Автобиографичната памет ни кара да изследваме алтернативни перспективи чрез интуитивни прозрения и креативни представи и да развиваме оригинално и гъвкаво креативно мислене.

Преди около 40 хиляди години, със своето безпрецедентно културно и технологично усъвършенстване, човекът бързо започва да заменя неандерталците по света. Това усъвършенстване изглежда е отключено от креативността и самосъзнанието на прадедите ни и им е осигурило по-добро здраве и по-дълъг живот. По-дългият живот от своя страна предоставя на хората повече време за натрупване на знания, а по-доброто здраве е насърчило формирането на първоночално родови общности, с цел осигуряването на по-добър живот за поколенията на рода. Това е развило една невероятна поведенческа гъвкавост по отношение на технологичните иновации и така, движен от изследователския си дух, хомо сапиенс се е развил и разпространил в света далеч по-успешно от другите предтечи на човешкия вид.

Новото в изследването на испано-американския научен екип е съпоставката между генните профили на човека, неандерталците и шимпанзетата. Учените са установили, че при шимпанзетата, неандерталците и хората са идентични гените, свързани с най-старата система – емоционалните реакции. Но при шимпанзетата напълно липсват гените, отговорни за другите две системи – на самосъзнанието и на самоконтрола. Някои от тези гени се откриват у неандерталците, което ги характеризира като нещо средно между шимпанзето и човека.

Основната разлика обаче идва от 267 гена, които са уникални за хомо сапиенс – така наречените регулаторни гени. Тази група гени липсва напълно и при шимпанзетата, и при неандерталците, а именно тя регулира мозъчните мрежи, в това число и системата на самосъзнанието и креативността. 

Много учени обаче не са убедени, че сравнението на съвременния човешки геном с този на изчезнали човекоподобни видове би могло да доведе до твърди заключения.  И все пак историята на света е пример, че оцеляването и напредъкът са плод на човешката креативност, изобретателност и изследователски дух.