Водата, без която не можем

Нашата планета е облагодетелствана с около 1,4 млрд. кубически километра вода, като над 97% от нея е солена, а по-малко от 3% - сладка. По-голямата част от нея е в континенталните ледници, в Арктика и Антарктида, така че водата, до което имаме лесен достъп, е сравнително малко - в реките, езерата и подпочвените води.

Снабдяването с питейна вода е глобален проблем. Периодите на суша настъпват все по-често, обхващат все повече райони и са все по-дълги. Морското равнище се покачва и подпочвените води в някои крайбрежни райони са станали солени, така че делът им във водоснабдяването намалява. 

Недостигът на питейна вода вече е проблем, особено в някои части на Африка, Латинска Америка и Азия. Близо две трети от населението на земята – четири милиарда души – живеят при тежък недостиг на вода поне един месец в годината. Повече от два милиона души въобще нямат достъп до чиста питейна вода, а са принудени да разчитат на потоци, езера и реки, които често са замърсени.
Всяка година почти два милиона души умират или от липса на вода, или от консумация на замърсена вода. И нарастващото население ще изостри проблема. 

Най-много вода ползват жителите на Ню Йорк - почти 450 литра на човек на ден. В Берлин и Пекин „хабят” около 100 – 120 литра. Докато жителите на Кампàла, столицата на Уганда, Африка, получават едва 24 литра вода на ден.

Но проблемът всъщност не е личната консумация на вода, която поема едва 12% от водоснабдяването. Индустрията и производството на енергия използват почти 20%. Най-напред обаче е селското стопанство с близо 70% от световния разход на вода. А по-оскъдна означава и по-скъпа вода. Това с особена сила се отнася за т.нар. виртуална вода, която използваме в производството на различни стоки и продукти – например 184 литра за килограм домати, около 8 хиляди литра за чифт джинси, 12 хиляди литра за лития в батерията на среден клас електромобил, над 15 хиляди литра за килограм говеждо месо и близо 19 хиляди литра за килограм кафе! Тези количества включват и прекия среден разход на вода, и средния обем замърсени в производството на посочените стоки води. 

Европа има сравнително адекватни природни водни ресурси. Но това ли формира консумираните обеми вода от европейците? Нивото на водата в Аралско море е паднало с 18 метра заради напояването на памучните полета. В сухите райони на Южна Испания доматите се напояват с вода от тръбопроводи. Огромни обеми вода поглъщат латиноамериканските плантации с кафе и авокадо. Европа внася тези стоки и по този начин също участва във все по-големите количества виртуална вода, необходима за производството им. Така погледнато, един европеец използва над 3000 литра вода на ден. И над 95% от нея е виртуална – скрита в продукти и стоки от ежедневието ни. 

Разбира се, и виртуалната вода, и тази, която използваме в бита си, в някаква форма и степен се връща в природата. Но тази вода често е замърсена, а с химикалите, които се използват нявсякъде, пречистването ѝ става все по-скъпо и по-сложно. Това извежда на преден план рециклирането на вода – може би най-надеждното решение за бъдещето на глобалното водоснабдяване.