Добре подбраната музика в ресторанта „развързва кесията”

Има такава хипотеза, че музиката е произлязла от мелодичността на речта. Вероятно интуитивно хората са усещали въздействието на емоционалната реч с разнообразната ѝ интонация, взели са модела и са го превърнали в музика. 

Така че е съвсем естествено с музика да манипулираме настроението на хората - и съзнателно или не, го правим: почиваме си с любима музика, а в много случаи повишаваме и креативността си с нея. Ако ще посрещаме скъп гост или ценен партньор, подготвяме като музикален фон на срещата любимите му парчета и се надяваме да постигнем целта си. Стимулираме бързината на редица човешки дейности, в това число и трудови, като подбираме музика с подходящото темпо.

В много ресторанти също звучи музика. Това влияе на избора ни какво да ядем, колко бързо да го ядем и... колко сме готови да платим за това. 

Eксперимент в Англия показа, че ако слушат класическа музика, клиентите в ресторанта са готови да платят с 10% повече за храната си – дори да не са любители на този музикален стил. Може би защото чувстват, че това е нещо смислено и стойностно и когато слушат такава музика, несъзнателно приписват тези качества и на нещата, които съпътстват звученето ѝ за момента.

Други изследвания са установили, че хората нагаждат бързината, с която дъвчат храната си, към музиката, която слушат в момента. Бърз ритъм – бързо гълтане. Бавно темпо - дълга, бавна наслада, по-дълги разговори на масата и повече пиене, дори до 40% повече, поне що се отнася до алкохола.

Изследване от Съединените щати пък е установило, че когато в магазините за вино звучи френска музика, се продават повече френски вина - както и повече немски, когато звучи немска музика. 

Все пак, когато става дума за вкусовите ни рецептори, влиянието на музиката има граници. Няма как музиката в ресторанта да ни попречи да отбележим качеството на храната. Силата ѝ не се разпростира чак дотам.

Според психолозите слушането на музика променя мозъчните вълни, сърдечните стойности и някои хормонални нива, така че музиката може да засегне до 50 различни стойности на телесните ни функции. Музиката, която харесваме, активира в мозъка ни зони, свързани с удоволствието. Ако едно парче успее да възпламени лимбичната ни система, тя активира отделянето на допамин, хормона на доброто състояние, който ни кара да се чувстваме щастливи и ни прави по-активни. И това, изглежда, е вярно, независимо какво правите: дали вечеряте или пазарувате. Ресторантьорите и търговците искат да се чувствате страхотно, да останете по-дълго и да купувате повече. Това е идеята. 

А рецептата? Ако като търговци искате да манипулирате хората със средствата на музиката, трябва да я харесват всичките ви клиенти, за да постигнете стратегическата цел за по-високи продажби. Това означава търговските единици да се профилират според характеристиките на преобладаващата потребителска аудитория – възраст, пол, образование и пр.

Но като цяло ефективността на идеята не бива да се надценява.

Музиката не е напълно податлива на научни изследвания. Зад нея винаги има много хора - един я е композирал, друг я е аранжирал, трети я изпълнява - а това ни ангажира на интуитивно и емоционално ниво. И ще успее като маркетингово средство само ако попадне в целта.