Европейските петролни рафинерии обмислят план за декарбонизиране на транспортните горива до 2050 г.

Индустрията се е заела с това, което нарича началото на пътешествие за достигане на неутралитет на климата до средата на века. „От самото начало подкрепихме Парижкото споразумение и целта за неутралитет на климата в Европа“, казва Джон Купър, генерален директор на FuelsEurope, чиито членове са големи нефтени и газови компании, занимаващи се с проучване, производство, рафиниране и химикали.

С климата и коронавирусните кризи „няма да има завръщане на бизнеса на горивната промишленост, както обикновено“, се казва в съобщение на асоциацията в понеделник. До 2050 г. нефтопреработвателите очакват автомобилите да се насочат към електрическата мобилност, което ще доведе до рязък спад в търсенето на петролни продукти в транспорта.

Нефтопреработвателите очакват пазарът на течни горива да се свие до ниво, което е „около 150 милиона тона течни горивни продукти годишно", каза Купър. 

За да се постигне неутралитет на климата в Европа, цялото останало търсене - главно в авиацията, морския и тежкотоварния автомобилен транспорт - трябва да бъде покрито от горива с ниско съдържание на въглерод, като биогорива от второ и трето поколение, както и от чист водород. През следващите три десетилетия FuelsEurope изчислява, че ще бъдат необходими до 650 милиарда евро инвестиции, за да се намалят емисиите до нула.

Стигането дотам обаче ще изисква мащабни промени в данъчното облагане и политиката, каза FuelsEurope, призовавайки за създаването на „благоприятна рамка на политиката за разпределяне на тези основни нисковъглеродни горива“.

„Тези горива ще струват повече от петрола - каза Купър. - Но ние смятаме, че е постижимо и достъпно.“ Според FuelsEurope това трябва да бъде подкрепено от система за „прогресивно данъчно облагане“. „Пример за нещата, които трябва да се променят, е данъкът върху горивата, който днес се изчислява на еквивалентна цена на въглерод от 200 евро на тон“, каза Купър.

„Едно от нашите предложения е да въведем подходяща цена на въглерода“, каза той, добавяйки, че данъкът върху горивото „не работи правилно като данък върху сегашните въглеродни емисии“, защото се начислява със същата ставка, независимо дали горивото има ниска или висока въглеродна интензивност.

FuelsEurope също подчерта, че съществуващите рафинерии могат да бъдат използвани за производство на горива с ниско съдържание на въглерод в Европа, което прави прехода достъпен и се основава на местното производство вместо на вноса. 

В ход са големи стъпки в нефтения и газовия сектор. По-рано тази година Shell и BP представиха планове за постигане на нулеви емисии до 2050 г. в съответствие с дългосрочните цели на ЕС за изменението на климата.

Миналия месец датската енергийна група Ørsted си партнира с летищата в Копенхаген, авиокомпанията SAS и корабния гигант Maersk, за да разработи възобновяемо водородно съоръжение за доставяне на чисто гориво за автобуси, камиони, кораби и самолети. Очаква се съоръжението в Дания да влезе изцяло в експлоатация до 2030 г., а първите етапи на проекта могат да бъдат завършени още през 2023 г.