Колектори и банки незаконно събират вземания, твърди потребителска организация

Банките и колекторските фирми събират незаконни вземания от длъжници - фирми и граждани. Това става по законен ред поради липсата на контрол от държавата. Тази парадоксална констатация е на Стоил Алипиев, председател на Националната асоциация за защита на потребителите (НАЗП).

Като привилегирован кредитор банките могат да образуват изпълнително производство срещу своя длъжник веднага, а той има възможност да се противопостави едва след исков процес. 

Докато докаже правотата си, ще е минал по един дългогодишен път, свързан с много разходи за съдебни такси и адвокатски възнаграждения, а банката ще се е удовлетворила години преди това от неговото имущество. Дотам се стига, защото съответният компетентен орган не се е произнесъл за неравноправността на клаузите в договора между банката и потребителя, когато са одобрявани общите условия, смятат в НАЗП.

В повечето случаи приемането на общите условия се извършва от специален държавен орган, но съгласно действащото законодателство преди това задължително и безусловно те трябва да получат одобрение от Комисията за защита на потребителите (КЗП), разяснява експертът по потребителски права. 

„Договорите с общи условия са типизирани, с предварително едностранно изготвени от търговеца клаузи. Промяната им от страна на потребителя е фактически невъзможна“, посочва Алипиев и подчертава ключовата роля на КЗП като издаваща санкция за наличието или липсата на клаузи, които поставят потребителите в неравнопоственост спрямо търговеца.

От НАЗП информират, че са запитали официално КЗП какви санкции е дала за неравноправност на общи условия на банки, небанкови финансови институции и телекоми, оценявайки общите им условия. „От отговора разбрахме, че такава информация не е създавана, което означава, че това не е правено. 

Става въпрос за липса на единствената форма на ефективен контрол срещу едни от най-силните икономически търговци, които освен поради чисто икономически причини, са и институционално поставени в положение на небходим търговец за съществуването на потребителя и физическото му оцеляване“, обяснява Алипиев и припомня, че заради наличието на прекомерно много неравноправни клаузи в потребителските договори в началото на 2019 г. 

Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България и прикани страната ни да преразгледа тези клаузи, за да се осигури подходяща защита на потребителите.

При потребителските кредити неравноправните клаузи се отнасят за общия размер и разходи по кредита, дължимата от потребителя обща сума и годишния процент на разходите, начините за изплащане на кредита, включително например за броя, периодичността и размера на погасителните вноски. 

„Има забележки по преддоговорната информация, която трябва дабъде предоставена на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като има изискване за големината на шрифта. Можем да продължим със забрана за събиране на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, едностранно изменение на общия разход по кредита, правото на предсрочно погасяване и пр.“, конкретизира Алипиев.

При телекомите пък най-често става дума за различен тип клаузи, които дават възможност на доставчика да изисква получаването на цената на недоставена от него услуга и така го поставят в привилегировано положение спрямо потребителя. Например потребителят трябва да заплати оспорена от него сума за услуга, преди да е извършена проверката, разяснява той. 

Във всички развити пазарни икономики функционира държавен регулаторен орган, който има компетенциите, лостовете и прерогатива да влияе върху договорните отношения между търговците и потребителите. В България тази основополагаща роля в регулирането на неравностойното положение на двете страни е на КЗП.