Защо някои хора не могат да се извиняват?

Една част от хората, които се затрудняват да признаят, че са сбъркали, имат много висока самооценка. „Те искат на всяка цена да запазят достойнството си. За тях винаги другият „е започнал всичко“, затова от тяхна гледна точка не може и да става дума да поискат прошка“, твърди психоаналитикът Никол Фабр пред Madame Le Figaro. И продължава: „Съзнателно или не, такива хора поддържат твърде добра представа за самите себе си, за да допуснат, че някъде може да са сгрешили. Признаването на слабост за тях е невъзможно. Но често под подобна самонадеяност се скрие едно крехко и ранимо същество, чието самочувствие се нуждае от подхранване.”

Признаването на грешката изисква също така съпричастност и емпатия. „Когато се извиняваме, ние показваме, че признаваме на нашия събеседник правото да бъде различен. Припознали веднъж неговата „другост”, вече не е толкова трудно да приемем, че му е била нанесена неправда и да се извиним за това“, коментира и клиничният психолог Самюел Док.

Поднасянето на извинение наистина може да се окаже сложна задача, защото изисква да преразгледаме позицията ни спрямо отсрещната страна. Противно на това, което се смята, отношенията между хората рядко са равнопоставени. „Ние винаги заемаме някаква позиция спрямо другия: висока или ниска“, уверява Доминик Пикар, университетски преподавател и професор по социология. „Следователно, когато се извиняваме на някого, ние се позиционираме в по-ниско положение, признавайки, че другият в нещо ни превъзхожда. И това може да бъде трудно, когато мислите, обективно или не, че сте на по-висока позиция спрямо него.” Затова например за някои родители е немислимо да се извинят на детето си.

Някои хора не се извиняват и поради още една причина: те наистина не могат. Просто блокират. Причината е, че не всички са в състояние да приемат спокойно чувството си за вина и да го отработят по един здравословен начин. Те може да изживяват вината си толкова интензивно, че просто да не намират думи, с които да се извинят. Перфекционистите пък се опасяват, че искането на прошка ще съсипе образа им на непогрешимост. Търсейки защитен механизъм, за да продължат да поддържат идеалната фасада, те предпочитат бягството и просто отричат своята вина.

Очевидно промяната може да дойде само отвътре, като се научим да обичаме себе си повече и да приемаме спокойно възможността да сгрешим и съответно да поискаме извинение. Да осъзнаем, че искането на прошка не е срамно и не ни принизява по никакъв начин. А и извиненията нямат магическа формула. Понякога те отнемат време, друг път е трудно да се намерят най-точните думи. А в някои случаи, дори когато думите така и не идват, действията говорят достатъчно красноречиво.