Космическият пазар може да надхвърли $ 32 милиарда към 2027 г.

Най-бързо се развиват бизнесите, свързани със спътници, както и полетите в стратосферата (на височина от 15 до 30 км). Те изискват много по-малки инвестиции, бързо се изплащат и се търсят.

От друга страна, „големият” космически бизнес - ракетостроене, космически мисии и пилотирани полети - е бизнес на огромните инвестиции. Възръщаемостта им се усеща след десетилетия и в този бизнес могат да участват само милиардери като Илон Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън, които обаче работят и по държавни договори, т.е. имат и подкрепата на държавата.

Най-обещаващ изглежда космическият туризъм и високоскоростният спътников интернет, но и в тези сфери стартовите инвестиции са огромни. За частния бизнес засега най-перспективна се оказва сферата на събиране и обработка на спътникови данни, които могат да се използват за мониторинг и прогнозиране в екологията, навигацията, селското стопанство, риболова и др.

Работата в космоса поставя редица предизвикателства пред частния бизнес, но основното е дългият и много скъп цикъл на разработване, особено в ракетостроенето и космическите полети.

Създаването и тестването на работните прототипи обикновено отнема пет до седем години – време, през което компанията няма никакви доходи от съответната дейност, така че за подобни проекти са необходими не просто инвеститори, а по-скоро държавни поръчки и безвъзмездни грантове.

Космическата дейност предвижда и редица ограничения – множество специални лицензи, в някои случаи - затваряне на въздушното пространство и пр. Тъй като пилотираните полети носят по-висок риск за живота и здравето на екипажите, при тях изискванията са максимално сурови и технически, и юридически.

Наред с това частните космически проекти могат да съществуват само в синхрон с държавната космическа програма. Затова космическият бизнес се развива в страни с традиции в космическите полети, съответната развита инфраструктура и материално-техническа база.

Като прибавим и необходимите фундаментални научни разработки, които се финансират предимно от държавата, държавно-частното партньорство за момента се очертава като най-перспективен бизнес модел.

Ако се вярва на прогнозите, в близките 6 години най-активно ще се развива бизнесът със спътници и всичко, свързано с тях – мрежи, интернет, обработка и предаване на данни.

„Наземният” бизнес и държавите имат нужда от този тип услуги от космоса, особено с оглед развитието на „Интернета на нещата” (IoT) и Индустрия 4.0.

На второ място се нареждат доставките на товари, следват изпитанията от всякакъв вид и едва след тях се очаква активно развитие на полети с екипаж и туристи. Този сектор обаче изглежда най-атрактивен за масовия пазар с очакван оборот до 2024 г. от 1 милиард долара. За 2021 г. вече са планирани туристически полети до Международната космическа станция (МКС).

САЩ са лидер в частната космонавтика. НАСА привлича частния сектор в овладяването на космоса от 2006 г. 
Началото е програмата Commercial Resupply Services, която предостави възможност на частни компании да превозват товари до космоса, а впоследствие и космонавти до МКС.  

SpaceX на Илон Мъск ще „превзема” Марс (не с туристическа цел), а Blue Origin (Джеф Безос) и Virgin Galactic (Ричард Брансън) подготвят първите комерсиални орбитални полети.