Копачите на криптовалути дебнат за изкопаеми горива

В цяла Америка старите електроцентрали с изкопаеми горива спират работа в полза на възобновяемата енергия. Но някои получават нов шанс за живот - за добив на биткойни. Това съобщава Reuters. Около петролните кладенци също вече могат да се видят специални платформи, съоръжени да добиват нежелания от петролните компании природен газ и да произвеждат електроенергия на място. Те непрекъснато се местят със своите съоръжения около петролните кладенци, защото там е най-евтината енергия, до която могат да достигнат. Собствениците на тези платформи използват ресурсите за „копаене" на криптовалути.

Много често в един и същ кладенец има находки и на петрол, и на природен газ, коментира Reuters. Петролодобивните компании обаче често се интересуват само от петрола и нямат изградени съоръжения за добив, съхранение и пренос на природния газ. Той се изгаря, което увеличава емисиите въглероден диоксид, или се оставя да изтече, което замърсява атмосферата с метан. Това е причината петролните компании охотно да дават достъп на копачите на криптовалута до нежелания продукт.  

Раждат се разнообразни бизнес модели, отбелязват икономистите. В някои случаи копачите на криптовалута плащат изцяло или частично на петролните компании за излишния им природен газ, използвайки криптовалутата, която добиват.  

Един от най-амбициозните - и противоречиви - проекти идва от частната инвестиционна компания Atlas Holdings, пише Reuters. През миналата година тя пусна в действие център за добив на биткойн, използващ мощност, генерирана от въглищната централа Greenidge. Централата е затворена като нерентабилна няколко години по-рано, но през 2016 г. е преобразувана в централа за добив на природен газ от въглища. Компанията заявява, че в момента разполага с 19 мегавата минен капацитет и планира да го увеличи до 85 мегавата до края на 2022 г. 

„Копаенето" на криптовалути изисква много електроенергия и е скъпо начинание. Компютрите, които извличат виртуалните пари, се загряват до над 70 °С, разказват „миньорите". Индексът на Университета в Кеймбридж определя годишната консумация на енергия за добив на биткойн около 130 тераватчаса, повече от три пъти по-висока в сравнение с началото на 2019 г. Това би било повече от консумацията на енергия в Аржентина. 

Според доклад от март на анализатори на Bank of America общите емисии на въглероден диоксид, генерирани от световната биткойн индустрия, са нараснали до 60 милиона тона. Това количество се равнява на отработените газове от около 9 милиона автомобила и е с повече от 20 милиона тона отпреди две години, отбелязват експертите. 

Стойностите на биткойн, най-известната криптовалута, спаднаха от рекордно високите си стойности, след като милиардерът Илон Мъск написа, че неговата компания за електрически автомобили Tesla Inc вече няма да приема виртуалните монети като плащане, позовавайки се на опасения относно „бързо нарастващото използване на изкопаеми горива за добив и транзакции на биткойни". Но дори и след този срив стойността на биткойна е около 40 хил. долара, или 90 пъти по-висока отпреди пет години, сочат изчисленията на Refinitiv Eikon.