Има навици, които програмират на бедност
- Психодрама
- Текст:
Само у някои хора този глас е много тих и не им пречи да вземат решения и да променят нещо в живота си. А у други този глас звучи силно и „крещи“ по-силно както от логиката, така и от интуицията.
Психотерапевтът Анна Стори разказва:
„Кой не иска да е богат? Но си спомнете как миналата година отказахте ново предложение за работа. Условията са отлични, заплатата е много по-висока от сегашната, а работата е интересна, отдавна искате да специализирате в тази област. Но нещо ви спря и вие останахте на скучната, но позната работа", казва експертът.
Има и успешни бизнесмени, които създават многомилионни компании от нищото и след това изпадат в несъстоятелност. И тази ситуация се повтаря няколко пъти.
Според Стори на върха на успеха вътрешният глас им е казал, че всичките им постижения са случайност и след поредицата от успехи със сигурност ще последва нещо неприятно.
Вътрешният критик всеки ден е казвал на някои хора, че са лишени от всякакви таланти и способности и много скоро всички около тях също ще разберат това.
Вътрешният критик е нашата ранна примитивна защита - от самото раждане ние изграждаме тази „крепост“ за оцеляване в трудния свят на възрастните.
„Проблемът е в това, че когато ние самите станем възрастни, тази остаряла система продължава да управлява действията ни и да разваля значително живота ни“, казва психологът.
Въз основа на този вътрешен глас много хора развиват навици, които ги програмират на бедност. Към тях се отнасят навиците да се самосъжалявате, да пестите от всичко, да изпадате в паника, когато парите свършат, и да оценявате в пари всичко възможно. Хората, изпаднали в зависимост от кредити, са роби на навика да харчат повече, отколкото печелят, заключава Стори.
Още по темата във
facebook