Ние вече реално живеем в света на научната фантастика

„Чета научна фантастика вече половин век, прекарвайки детството си в четене и гледане на фантастика под различни форми. И сега за първи път в живота си се чувствам така, сякаш реално живея в сериал от научната фантастика", пише Тайлър Коуън, американски икономист и професор в университета „Джордж Мейсън".

Повратна точка става кацането на китайския изследователски апарат на Марс. Става дума не само за самия факт, като се има предвид, че Китай до относително неотдавна е една от най-бедните страни в света. А за това, че апаратът съдържа необичайно количество софтуер и устройства, базирани на изкуствения интелект, както и лазери и георадари, се казва в материала на Коуън, публикуван от изданието Bloomberg.

Съществува цяла поредица романи от научната фантастика за Китай, в които страната колонизира Марс. От 1988 до 1999 г. писателят Дейвид Уингроу публикува поредица, наречена „Чанг Куо", чиито събития се развиват 200 години напред в бъдещето. Книгите описват как корумпираният и репресивен Китай управлява света и насажда строга расова йерархия.

През 1990 г. Ню Йорк Таймс публикува особено впечатляваща рецензия за романа на Уингроу. В нея се казва, че в книгата „китайците по някакъв начин си възвръщат усещането за цел през втората половина на 21. век", сякаш това наистина е фантастика. Произведението на Уингроу е наречено слабо и нереалистично, защото „виденията за бъдещето, в което доминира Китай, изглеждат пресилени и неоснователни в историческия процес". Икономистът признава, че книгите „Чанг Куо" не отговарят и на собствените му прогнози. Но очевидно реалността надминава виденията, най-малко на поне един литературен критик.

Криптовалутата Dogecoin (догкойн) е още един знак, че съвременната реалност прилича на фантастика, обръща внимание португалският политолог и политик Бруно Макаес .

„През 1994 г. бях съавтор на книга за паричната икономика, в която предполагах, че монетарните институции и самите пари ще се променят значително през следващите няколко десетилетия и това ще се случи основно заради технологиите. Никой не обърна внимание на книгата и като че ли тя нямаше практическа полза. Поглеждайки назад, сега виждам, че тя е била даже твърде консервативна", пише Коуън.

Той добавя, че ще се наложи дълго да се ровим в научната фантастика, за да намерим поне нещо подобно на историята на Сатоши Накамото, мистериозния създател на Bitcoin. Може би това е Хари Селдън от „Фондация" на Айзък Азимов? Цялата група от крипто институции вече не изглежда като сапунен мехур, независимо че догкойнът е създаден по същество на шега.

„Още един признак, че научната фантастика става реалност. Живея във Вирджиния и миналата седмица не можах да намеря наличен бензин, защото хакерската група DarkSide атакува главния тръбопровод в региона. Животът ми със сигурност не стигна до сценария на „Лудия Макс", където банди се бият за гориво и жени. Но все пак това беше напомняне, че удобствата на съвременния свят са крехки. И това е твърде разпространена тема в научната фантастика", се казва в статията.

Компания за киберсигурност регистрира, че броят на кибератаките е нараснал с 485% от 2019 до 2020 г. Престъпността придобива ново и плашещо бъдеще.

Става все по-очевидно, че малко тромавият, но очарователен сборник разкази на Айзък Азимов „Аз, роботът" е бил най-важната и влиятелна фантастика на 20. век. Азимов е мислел за това как ние, хората, ще програмираме поведението на роботите. В крайна сметка той предложи своите известни „Три закона на роботиката". Регулирането на софтуера и алгоритмите вече се превръща в един от основните обществени проблеми. И почти всеки, който работи в тази област, е запознат с трудовете на Азимов.

„Доколко внимателен и предпазлив трябва да бъде вашият безпилотен автомобил и кога трябва да се вреже в тълпата от пешеходци, за да спаси живота ви? Такива въпроси ще стават все повече. И след време ще ни трябва съвършено нова правна система. Азимов забеляза това първи", се казва в статията.

От гледна точка на актуалността и глобалния обхват „Аз, роботът", който навремето е бил написан за евтините списания, вероятно ще надмине произведенията на носителя на „Пулицър" Филип Рот.

Друг пророчески роман за още един остър проблем е „Диамантената епоха" на Нийл Стивънсън. Книгата е публикувана през 1995 г., когато икономическият растеж увеличава доходите в САЩ, включително и на средната класа. Романът описва свят на остро неравенство, подсилено от образователни и географски разделения.

Все още не е известно дали градовете ще започнат да изграждат свои собствени биозащитни имунни системи за въздуха. Или нанотехнологиите ще се използват, за да осигурят безплатна храна и одеяла на бедните. Но романът е полезен за всички, които искат да разберат по-добре неравенството в доходите.

Това се отнася и до много други проблеми: научната фантастика предлага възможност и хоризонти за по-ясен поглед към съвременната реалност. И все още никой не е погледнал през нейната призма към пандемията, ваксините или отчетите за НЛО.