Автомобилните гиганти - между пандемията и екологичния натиск

Докато европейските производители на автомобили са в паника и имат нужда от финансова помощ, природозащитниците настояват парите да бъдат използвани за екотехнологии.
 
Автомобилната индустрия се оказа в тежка ситуация, след като много държави от ЕС са напълно парализирани. Веригите за доставки са почти изцяло прекъснати, а работниците са по домовете си. Няколко автопроизводители вече заявиха, че временно спират производствата си в Европа. Очаква се и други техни колеги да ги последват.
 
Ерик-Марк Хуйтема, генерален директор на ACEA (Европейската асоциация на автомобилните производители), нарече ситуацията „най-лошата криза, засягала автомобилната индустрия“. Подчертавайки настоящата бедствена ситуация, той призова за „незабавна подкрепа на ликвидността на автомобилните компании, техните доставчици и търговци“. 

В момента се правят крачки в посока осигуряване на незабавната подкрепа, от която индустрията се нуждае. ЕЦБ (Европейската централна банка) обяви програма за изкупуване на облигации в размер на 870 млрд. евро с цел стабилизиране на икономиката в еврозоната. ЕК (Европейската комисия) от своя страна стартира одобряването на национални схеми за държавна помощ в подкрепа на бизнеса по време на кризата. Пактът за стабилност и растеж на еврозоната също временно е спрян, за да позволи достъп до милиарди евро за подкрепа на европейската икономика.

Но T&E, базирана в Брюксел неправителствена компания за екологичен транспорт, твърди, че пакетите за възстановяване не трябва да се ограничават до предоставяне на краткосрочни икономически облекчения. "Това е шансът на правителствата да подтикнат индустрията към правилната посока на развитие, за да излезе тя от кризата по-силна и по-зелена", заяви Юлия Полисканова, директор на T&E, цитирана от Euractiv. 

Филип Ламбертс, белгийски евродепутат и съпредседател на групата на Зелените/EFA, изрази подобно мнение, като заяви, че „единственият разумен начин“ да се отговори на икономическото въздействие на COVID-19 е „масивен икономически стимул чрез публични инвестиции, насочен към посрещане на предизвикателствата на нашия век, като се започне с борбата с изменението на климата". 
По-рано този месец Фатих Бирол, изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика, призова за мащабни инвестиции в „разработване, внедряване и интегриране на технологии за чиста енергия“ като част от реакцията на правителствата на кризата.

Ехото на финансовата криза през 2008 г.

Въпреки че все още не е ясно дали пакетите за възстановяване от COVID-19 изобщо ще наложат някакви зелени условия, дебатът повтори предишните дискусии от 2009 г. Тогава 7,56 млрд. евро бяха вложени в европейската автомобилна индустрия, за да се възстанови от финансовата криза.

Голяма част от тези средства трябваше да подкрепят инвестициите в зелени автомобили. Парите на ЕС в крайна сметка обаче отидоха за производство на „чисти“ дизелови превозни средства, отделящи по-малко CO2 от бензиновите автомобили. Тази стратегия по-късно бе поставена под въпрос от скандала с дизелгейт.

„Проблемът през 2009 г. бе липсата на ясен фокус, количествени цели или мониторинг след финансирането, за да се измери в какви точно „зелени автомобили“ инвестира индустрията“, заяви Полисканова.

През 2009 г. Барак Обама, тогава президент на САЩ, направи нещо подобно. Администрацията му предостави огромна сума на General Motors и Fiat Chrysler. При предоставянето на помощта обаче бяха наложени екологични изисквания, а в резултат двата автомобилни гиганта излязоха от кризата по-силни.

„Обама ясно поиска по-строги стандарти за икономия на гориво като условие за осигуряване на финансова помощ през 2009 г., докато в Европа нямаше ясни правила", обяснява Палисканова. Нещо повече, експерти на Европейската комисия откриха доказателства, че производителите на автомобили използват „трикове“ за намаляване ефекта на новите правила за вредните емисии, които трябва да влязат в сила през 2020 г. Доказа се, че се манипулират тестове, за да изглеждат по-лоши резултатите на емисиите и да се отбележи мнимо подобрение на по-късен етап.

Компасът на ЕС - зелената финансова таксономия

Десетилетие по-късно някои неща изглеждат по-ясни, отколкото тогава. Миналия месец TEG (Техническата експертна група) на Европейската комисия по устойчиви финанси представи своя окончателен доклад за таксономията на зеленото финансиране. Този доклад ще бъде използван от политиците за насочване на частни инвестиции в зелената икономика.

Таксономията има за цел да изясни какво е зелено, а кое не, и оценява инвестициите спрямо два основни критерия: положителен принос към предварително зададени климатични предизвикателства и липса на вреда върху другите цели на ЕС. Техническото приложение на доклада, например, определя като превозни средства с ниски емисии тези с емисии на изпускателната тръба от 50 g CO2/km или по-малко до 2025 г. Тези критерии вероятно ще се използват за основа при отпускане на средства в рамките на спасителната програма за автомобилната индустрия.

Големият летящ брат

Докато автомобилната индустрия преминава през трудни времена, неволите й бледнеят в сравнение със сектора на авиокомпаниите. В Италия правителството наскоро обяви, че ще спаси националния си въздушен превозвач Alitalia, а в САЩ се очаква авиокомпаниите да бъдат един от основните бенефициенти на спасителния пакет от 1 трилион долара за стабилизиране на икономиката.
Според Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) приходите от пътници в сектора може да паднат с 252 млрд. долара, или 44% под нивата от 2019 г., поради ограниченията на въздушните пътувания, наложени по време на кризата с COVID-19.