Финансист: Икономическите инвазии в наше време замениха войните

Отраслите, които носят най-големи доходи и печалби, сега са банковият сектор, енергоразпределителните дружества и веригите за търговия на дребно. В нито един от тези сектори у нас обаче няма осезаемо присъствие на български капитал, което на практика е превземане и окупация.Това заяви по БНР доц. Григор Сарийски от Икономическия институт на БАН, интерпретирайки темата за икономическата основа на войните в съвременния свят и дали това е основното, което ги предизвиква. Войната и всеки един конфликт имат дълбоко икономическа основа, като под това имам предвид икономика в най-широк смисъл, поясни икономистът.

„Както и да го наричаме, дори и да слагаме такива етикети като международно сътрудничество, като свободен пренос на капитали, фактът не се променя. Като погледнете държавите, от които идват тези капитали, там в никакъв случай не е представен българският. Нашият капитал тотално изчезва. Той изчезва дори на вътрешния пазар“, предупреди икономистът.

Григор Сарийски е категоричен, че всичко, което сега се постига чрез икономически средства, някога се е постигало със средствата на войната. Общото между тогава и сега е, че и сега, и преди, за да може да решите някакъв конфликт в своя полза, ви трябва кураж, направи ретроспекция той.

План за възстановяване на Европа

„В момента сме доминирани от гръмките заглавия. Като погледнете сумите, които се отделят, и целите на този план, възстановяването ни се губи. Това, което се цели с този план, е постигането на т.нар. зелен преход и дигитализация. Поставянето на икономиката на нова основа. Такива преходи са винаги болезнени“, е мнението на доц. Сарийски.

Той е категоричен, че заради последиците от икономическата трансформация ще има браншове, в които хората не могат да се преквалифицират и ще преминат в стандартни професии с най-ниски доходи.

„Затова България има един от най-големите дялове на заетите в сектори като хотелиерство, ресторантьорство, транспорт, складово стопанство“, заяви той и потвърди, че в нашата страна няма много предприятия, които произвеждат завършен продукт.

Войната и икономиката

„Войната и всеки един конфликт имат дълбоко икономическа основа, като под това имам предвид икономика в най-широк смисъл. Агресията е присъща на човешките същества. В миналото проблемите са се решавали с най-обикновена индивидуална агресия, допреди обществата да започнат да се формират дори и в най-първичния си вид. Агресията е била чисто на индивидуална основа“, анализира експертът.

В сянката на цивилизацията

Доц. Сарийски обясни, че с развитието на човешките общества тези конфликти стават все по-редки и по-редки, защото „цивилизацията успява да опази човека от самия него“, но за сметка на това вече възникват конфликти между по-големите структури - между държавите.

„С напредването на цивилизациите дори тези конфликти започват да отстъпват на заден план. Тъй като няма смисъл да се воюва, ако може потребността да се разреши с чисто икономическа агресия“, посочи финансистът и риторично попита „какъв е смисълът да нападнете една държава, когато може да я превземете с икономически средства“.

Какво става на срещите на големите

По повод срещата на Г-7 Сарийски е категоричен, че Русия се опитва да остане независима от околния свят. „И тя успява, между другото“, каза той по повод санкциите, защото „страната произвежда много от стоките си сама“.

Сарийски обясни, че Русия се надява поне отчасти да бъдат отслабени международните санкции, за да може да се включи отново в международните вериги на добавена стойност, както и да има безпрепятствен достъп до суровини.

Той потвърди, че „в годините на изолация от коронакризата Русия успя да изгради една много по-устойчива структура отколкото всяка друга държава от Г-7“.

Икономистът засегна и ситуацията в Китай и потвърди, че през последните години там целта е била да се укрепи авторитетът на Си Дзинпин и това донякъде е постигнато с участието на китайския президент. 

Той се надява в „селекцията на умове“, с които се занимават Русия и Китай, да се включи и Европа, която засега точно там „безнадеждно изостава“.

Икономически конфликт вместо война

„В момента се сещам за два основни повода за дрънченето на оръжията – под формата на претекст – дрънкат се, за да може да се постигне друга скрита цел - анализира ситуацията икономистът. - Това е според мен обяснението на голямото напрежение между Русия и Украйна, като целта е Русия да бъде провокирана да навлезе в открит конфликт с Украйна и съответно това да доведе до заклеймяването на тази страна от американската администрация и блокирането на „Северен поток 2“ за Германия.“

Реални сблъсъци

По думите на доц. Сарийски поводът за сблъсък може да бъде реален и за пример той посочи този преди няколко седмици между Киргистан и Таджикистан за снабдяването с вода. Той напомни прогноза на Бундесвера отпреди 20 години, че Третата световна война ще е за недостига на ресурси и това основно ще е за вода.