Да бъдеш част от защитеното световно наследство

За един обект да бъде включен като част от обектите, защитени от ЮНЕСКО, е и чест, и отговорност. Признанието, че обектът е част от световното наследство, носи освен световно признание и приходи от туризъм, и достъп до международно финансиране, и експертни проучвания. През 1994 г. Комитетът за световно наследство към ООН стартира Глобална стратегия за съставяне на представителен, балансиран и достоверен списък от обекти на световното наследство. Целта му е да гарантира, че световното културно и природно разнообразие с изключителна универсална стойност ще бъде достоверно представено.  

Обектите, обявени за защитени от статута на световно културно или природно наследство, към момента са 1121. Само страни, които са ратифицирали Конвенцията за световното наследство (приета от ЮНЕСКО през 1972 г.), имат право да предлагат обекти на техните територии, които да бъдат включени в списъка. За момента държавите участнички са 194. 

869 са обектите на културата, 213 - природните, и 39 - смесените забележителности, които се включват в списъка. 53 от тях са в опасност. Най-често въоръжени конфликти, войни и земетресения застрашават обектите, но замърсяване, бракониерство, неконтролирана урбанизация и неконтролираното туристическо развитие също създават големи проблеми за поддържането на необходимата автентичност. С най-много обекти под егидата на ЮНЕСКО е Италия - през 2019 г. в страната е имало 55 защитени обекта, като само 5 от тях са природни, а останалите са част от културното наследство на човечеството.  

На територията на България обектите са общо десет - седем културни и три природни паметника. В предварителния списък на организацията за обекти под наблюдение, които евентуално ще бъдат включени, в момента се намират 16 обекта у нас. Сред тях са Врачанският карст, Бачковският манастир, Старият Пловдив, Мелник и Роженският манастир, пещерата Магура и др. 

Процесът на включване в списъка на световното наследство отнема години, разказва пред CNBC Метхилд Рьослер, директор на Центъра за световно наследство на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Рьослер добавя, че няколко обекта са чакали около 25 години, за да бъдат включени в престижния списък. 

По принцип обектите са вписани „завинаги“, но има определени условия, които страните се задължават да спазват. Част от условията е задължението за защита на обектите от заплахи, както и съгласието да не се правят значителни промени по обектите и те да бъдат поддържани в автентичния си вид. Неспазването на това изискване може да доведе до „изключване от списъка“, което до момента е засегнало само два обекта на световното наследство.  

За да бъдат приети, обектите трябва да имат „изключителна универсална стойност“ и да отговарят на поне един от 10-те критерия, като „шедьовър на човешкия творчески гений“ или „райони с изключителна природна красота“. 

Застрашените 

Когато обектите нарушават условията на ЮНЕСКО, на страните се изпраща предупредително писмо. Такова писмо е изпратено на Перу, за която организацията е получила многобройни сигнали за заплахи от прекомерен туризъм, свлачища и наводнения в Мачу Пикчу. Предупреждения бяха отправени и към Санкт Петербург в Русия, където изграждането на кулата на „Газпром" беше преместено на 9 километра от центъра на града, каза Рьослер. 

Рьослер разказа, че е получила 30 000 писма на хартиен носител – толкова много, че „дори не можех да вляза в офиса си“ – с молба за помощ в защита на мексиканския китов резерват Ел-Вискаино от плановете за строителство на голям солен завод в близката околност. „Шест месеца по-късно президентът на Мексико – представете си, президентът – реши да прекрати всичко това. Разбира се, беше голям празник за нас, подскачахме на място от възторг“, разказва тя. 

В момента сред застрашените обекти на световното културно наследство са историческият център на Виена, Старият град (и стените) на Ерусалим, както и на всички обекти на територията на Сирия, Либия и Демократична република Конго. „Списъкът със застрашени обекти всъщност е призив за действие за всички нас... той се опитва да помогне на страната“, каза тя, като отбеляза, че някои държави смятат включването в този списък като изнудване или един вид включване в „черен списък". 

ЮНЕСКО смята Дубровник, Хърватия, за една от своите най-успешни истории. Дубровник е изключен от Списъка на застрашените през 1998 г., след като оградената част на Стария град е възстановена от щетите, причинени от въоръжен конфликт с югославските войски в началото на 90-те години. Обектът обаче отново се озова в полезрението на организацията, след като телевизионният сериал на HBO „Игра на тронове“ предизвика туристически поток. След като неговият статут на наследство беше застрашен, Дубровник ограничи броя на туристическите круизни корабчета до 5000 на ден през 2019 г., съобщиха местните медии.  

Рьослер каза, че програмата на ЮНЕСКО за устойчив туризъм работи с туроператори като круизни кораби, „за да разберат по-добре, че не трябва да идват... с 4000 пътници и всички те пътуват до малък град“ като Дубровник или Талин, Естония. Понякога пътниците „дори не знаят къде по дяволите са“, казва Рьослер, която каза, че знае това от разговорите, които е водила с туристите. 

Изключените 

Към днешна дата само два обекта на световното наследство са били изключени от списъка и това решение Рьослер описва като провал не на самия обект, а на международната общност.  
„Тази международна общност трябва да поеме отговорност и ние се провалихме два пъти“, каза тя. 

Резерватът на арабския орикс в Оман  
Според ЮНЕСКО този резерват съдържа първото свободно стадо от арабски орикс, откакто животните са изчезнали в дивата природа през 1972 г. Държавата искаше да продължи проучванията за нефт и газ, каза Рьослер, а когато значително намали размера на резервата, Комитетът за световно наследство го изключи от списъка през 2007 г. 

Долината на река Елба  
Тази 11-километрова част от пейзажа стана обект на световното наследство през 2004 г. благодарение на комбинацията от барокова архитектура с реликви от индустриалната революция, по-специално стоманения мост „Синьо чудо“ от XIX век. 
Това обаче беше друг мост, който доведе до унищожаването на обекта. „Градът, а не държавата... реши да построи четирилентов мост в средата на обекта“, каза Рьослер пред CNBC. „Комитетът за световно наследство каза „Не“ и... те просто го направиха, против волята на правителството.“ Комитетът за световно наследство изключи мястото от списъка през 2009 г., след като строителството на моста „Валдшльосхен“ вървеше в пълен ход. 

„Международната общност не успя да спаси обекта“, каза Рьослер, като нарече случая „един от най-трудните в цялата ми кариера, защото беше в собствената ми страна – Германия.“ 

Обекти, които са частично изключени от списъка, са и грузинската катедрала Баграти, и Гелатският манастир, както и град Ливърпул в Обединеното кралство, който понастоящем е в Списъка на опасностите поради изграждането на многофункционален комплекс, наречен Liverpool Waters, в историческите северни докове на града.