Какви са индикаторите на бедността в България за 2020 г.

Оценка на бедността 

През 2020 г. линията на бедност общо за страната e 451,00 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1659,9хил. лица, или 23,8% от населението на страната.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 9,2%, а относителният дял на бедното население нараства с 1,2 процентни пункта. Същевременно обаче системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2020 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 23,8 до 29,9%, или с 6,1 процентни пункта. 

Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41,7%, или със 17,9 процентни пункта. 

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, за преобладаващата част от населението е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда (фиг. 1). За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (61,1% за 2020 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 12,3 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2020 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години нараства спрямо предходната година с 0,7 процентни пункта до 9,7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2,1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете. 

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 65,7%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над осем пъти за лицата  със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 2,4%..

Разпределение на работещите лица по бедност и образование през 2020 г.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години (61,8% за 2020 г.) и домакинствата с три и повече деца (59,2% за 2020 г.). Най-голямо намаление на риска от бедност през 2020 г. в сравнение с 2019 г. се наблюдава при домакинствата от двама възрастни под 65 години - с 4,0 процентни пункта. Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 16,7 процентни пункта  по-висок отколкото при  мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 37,7 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

Оценка на бедността по етнически признак

От  2015 г. към  основния въпросник на изследването е добавен въпрос за етническата принадлежност на лицата в отговор на нарастващата нужда от информация, включително и оценки на бедността за домакинствата по етнически признак. 

През 2020 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 66,2%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 17,8%.

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската и турската етническа група преобладават пенсионерите (съответно 56,6 и 36,5%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на работещите лица – 28,9%. По отношение на безработните лица най-висок е относителният дял на бедните безработни сред ромската етническа група - 31,6%, при 16,5% от турската етническа група и 10,4% от българската етническа група.

Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата  принадлежност - и при трите основни етническигрупи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява.

Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 31 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 11 пъти за турската етническа група. При лицата, определили се като роми - близо 70,0% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.

Материални лишения на домакинствата

Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на посрещането на неочаквани финансови разходи със собствени средства (43,5%). Не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома 39,3% от лицата, а 27,5% се ограничават при отоплението на жилището. Затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището си, имат 23,6% от лицата. През 2020 г. 19,4% от населението живее в материални лишения. Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на определени нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност. Сред българската етническа група най-висок е процентът на лицата, които не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи – 38,9%, което се наблюдава и сред ромската етническа група - 74,5%. При турската етническа група 52,7% от лицата не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома.

Домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност

През 2020 г. в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 296,2 хил. лица на възраст 18 - 59 години, или 7,9% от населението, като спрямо 2019 г. относителният им дял намалява с 0,8 процентни пункта, а делът на мъжете (8,1%) е с 0,4 процентни пункта по-висок от този при жените (7,7%). Най-висок е относителният дял на лицата с нисък интензитет на икономическа активност сред ромите - 25,5%, при 8,7% за турската етническа група и 5,4% за лицата от българския етнос.

Деца в риск от бедност и материални лишения

През 2020 г. 28,3% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 0,8 процентни пункта повече спрямо 2019 г. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 10,3 процентни пункта.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2020 г. осем от десет деца (84,1%), чиито родители са с начално или без  образование, живеят в бедност. Приблизително 18 пъти по-малко, или 4,7%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е седем пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Материални лишения при децата

През 2020 г. относителният дял на децата с материални лишения е 38,5%, а за 3,3% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Близо една трета от децата (31,7%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в  годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.); екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) - 29,8%, и редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. - 27,3% . През 2020 г. 43,0% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност. През 2020 г. относителният дял на децата с материални лишения e, както следва: 29,0% от българската етническа група, 45,6% от турската етническа група, 77,8% от ромската етническа група и 14,3% от друг етнос. Нито една потребност на децата не може да бъде осигурена за 1,1% от българската етническа група, за 2,3% от турския етнос и за 14,1% от ромската група. Около 27% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 36,6% за децата от турската етническа група и 71,6% - от ромския етнос.

Оценка на бедността в регионален аспект

През 2020 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Монтана и Видин - съответно 270 и 297 лв., а най-високата - в област София (столица) (718 лв.), следвана от областите Перник (506 лв.) и Варна (480 лв.). 

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 31,3%, Монтана -29,4%, Силистра - 29,1%, и Бургас - 29,0%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово - 12,3%, Разград - 12,6%, и Шумен - 16,4%.

Линията на бедност за 2020 г. нараства спрямо 2019 г. в почти всички области. С най-голямо нарастване са областите София (столица) (с 22,0%), София (с 19,8%), Благоевград  (с 19,1%), Пазарджик и Кърджали (по 18,2%) и Шумен (с 18,0%). Намаление в размера на линията на бедност спрямо предходната година се наблюдава в областите Габрово (с 10,2%), Видин (с 6,8%), Хасково (с 2,2%), Враца (с 1,2%) и Сливен (с 0,2%). Област Габрово е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 7,6%, а с най-високо равнище е област Силистра - 33,0%. В област Хасково жените са с най-ниско равнище на бедност - 16,0%, при 30,6% за област Бургас и 32,9% за област Сливен.

В областите Кюстендил, Габрово, Смолян, Кърджали, Русе, София, Варна, Плевен, Разград, Шумен, Перник, София (столица), Стара Загора, Търговище и Ямбол относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В шест области - Силистра, Добрич, Хасково, Пазарджик, Ловеч и Видин, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.