Чернобил 35 години след аварията

На днешния 26 април светът отбелязва 35 години от аварията в атомната електроцентрала в Чернобил. Катастрофата от 1986 г. в близост до град Припят, Северна Украйна, често се описва като най-тежката ядрена авария в историята. Според доклад на „Грийнпийс" от 2006 г. чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални.  Според Международната агенция за ракови изследвания инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г. 

Международната скала за ядрени и радиологични събития (INES), която класифицира ядрените събития, определя катастрофата като ниво седем, което означава „голямо изпускане на радиоактивен материал с широко въздействие върху здравето и околната среда, което изисква прилагане на планирани и разширени мерки за противодействие“. До момента с това най-високо ниво са класифицирани авариите в Чернобил и тази във Фукушима през 2011 г. „Ако терминът ядрена катастрофа се използва не само за описание на събития или аварии в ядрени реактори, но и на радиоактивни емисии, причинени от хората, тогава ще има много случаи, когато причиненото от човека ядрено замърсяване ще е по-голямо от това на Чернобилската катастрофа", обяснява пред DW Кейт Браун, професор в Масачузетския технологичен институт. 

Докладите, озаглавени „Животът процъфтява около Чернобил“, и фотосерии, предполагащи, че зоната на отчуждението се е превърнала в „естествен рай“, могат да създадат впечатление, че природата се е възстановила от ядрената катастрофа. Но Браун, която изследва Чернобил от 25 години, е категорична, че това „не е вярно“. Учените отдават очевидното естествено разнообразие на миграцията на видовете и необятността на района. Дори и 35 години след бедствието, земята все още е замърсена от радиация, една трета от нея - от трансуранови елементи с период на полуразпад над 24 000 години. 

През 2019 г. годишният брой туристи достигна до 124 000 след успеха на минисериала на HBO „Чернобил". Потокът туристи спря заради ограниченията, свързани с пандемията, но Държавната агенция на Украйна за управление на зоната на отчуждението създаде редица маршрути, така че туристите да могат да посещават региона по суша, вода или въздух. Изчислено е, че дозата радиация, получена при еднодневно посещение, не надвишава 0,1 милизиверта (mSv) - някои медицински процедури могат да изложат пациента на много по-високи дози. Въпреки че някои от радиоактивните изотопи, изпуснати в атмосферата, все още се задържат (като стронций-90 и цезий-137), те са на допустими нива при експозиция за ограничен период от време.  

BBC оповести резултатите от ново изследване, които показват, че децата на родители, изложени на сериозни нива радиация от Чернобил, не наследяват никакви увреждания и нямат генетични изменения.  

МААЕ също няма притеснения относно здравето на посетителите: „Човек със сигурност може да посети района на Чернобил, включително дори зоната на отчуждаване, която е в радиус от 30 километра около централата, всички реактори на която сега са затворени", съобщава организацията на официалната си страница.  

Украинските власти кандидатстват пред ЮНЕСКО за статут на защитен обект от световното наследство за района около централата. Целта е да се привличат туристи и финансиране за развитие на района. Някога населяваният от 50 000 души район в момента е пустош. Преди да кандидатства в ЮНЕСКО обаче, самата Украйна трябва да включи района в списъка си с историческо и културно наследство, смята украинският министър на културата Олександър Ткаченко. Според него, ако Чернобил получи статут от ЮНЕСКО, ще стане популярна туристическа дестинация и ще носи приходи. 

„Важността на Чернобил се простира далеч отвъд границите на Украйна. Защото е важно не само да почетем паметта на загиналите, но историята да помни, учените да провеждат изследвания и туристи да идват на посещение“, коментира той. 

Ако страната спечели признанието на ЮНЕСКО, ще трябва да бъде извършен ремонт на ядрения обект и близкия град. Добавянето на Чернобил като обект на световното наследство няма да бъде разгледано преди 2022 г.