Най-висок растеж на БВП в 2022 г., най-нисък в 2023 г., предвижда БНБ

Снимка: БНБ

Цените на енергийните продукти и храните надуват инфлацията, очакват се високи стойности за 2023 г.

Допусканията за промяна на външното търсене на български стоки и услуги, допринасящо най-много за прогнозирания по-висок растеж на икономическата активност в България през 2021 г. и 2022 г. спрямо макроикономическите предвиждания от декември 2020 г., са в основата на положителните очаквания на БНБ, отразени в макроикономическата прогноза на централната банка от март 2021 г.

Припомня се, че Европейската централна банка, Европейската комисия и Международният валутен фонд също ревизираха последните си макроикономически прогнози за 2021 г. и 2022 г. в посока по-висок растеж на световната търговия и на глобалния БВП и тези ревизии съответно са отразени и в очакванията на БНБ.

От февруари 2021 г. обаче значително нарасна броят на новозаразените с COVID-19 в света. Това беше причина редица държави, включително някои от важните търговски партньори на България, да затегнат противоепидемичните мерки, което значително ограничава икономическата активност. Затова очакваме през 2021 г. реалният БВП на България да отчете 3,8% растеж, който да се ускори до 3,9% през 2022 г., след което да се забави до 3,2% през 2023 г., предвиждат анализаторите на централната банка.

„Прогнозираното завръщане към растеж на реалния БВП през 2021 г. очакваме да се дължи най-вече на преминаването от отрицателен към положителен принос на нетния износ и на инвестициите в основен капитал“, пише в документа.

През 2022 г. прогнозите са нетният износ да увеличи значително положителния си принос за растежа на реалния БВП, докато вътрешното търсене да забави темпа си на нарастване поради преустановяването на част от антикризисните мерки на правителството.

Годишната инфлация се очаква да възлезе на 3% в края на 2021 г. Ускорението на инфлацията спрямо декември 2020 г. ще се определя най-вече от същественото повишение на цените на енергийните продукти и храните в съответствие с допускането за възходяща динамика на международните цени на тези суровини в евро. Очаква се общата инфлация да се забави до 0,7% в края на 2022 г. и в края на 2023 г. да стане 1,3%, което отразява най-вече допусканията за динамиката на международните цени на основните суровини.

Възможността за по-висок растеж през 2022 – 2023 г. произтича от изпълнението на програми и инвестиционни разходи, финансирани по линия на Инструмента за възстановяване и устойчивост в рамките на механизма за възстановяване „Следващо поколение ЕС“, които не са заложени в базисния сценарий на прогнозата.

Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията се оценяват като балансирани за 2021 г. и предимно като ориентирани в посока на реализиране на по-висока инфлация в периода 2022 – 2023 г.

БНБ БВП инфлация цени възстановяване на икономиката растеж